166

Човек не бива да се крие зад привидно благочестиви доводи, за да лишава другите от онова, което им принадлежи: „Който каже: „любя Бога”, а мрази брата си, лъжец е”[1]. Също така се заблуждава и този, който се скъпи да отдаде дължимата любов и преклонение – обожаването, на нашия Създател и Отец, както и онзи, който отказва да се подчинява на заповедите Му с лъжливото извинение, че някои от тях са несъвместими със служението на хората. Впрочем свети Йоан съвсем ясно отбелязва: „По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бог и пазим Неговите заповеди. Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.”[2]

Може би ще чуете мнозина да философстват и да измислят теории – в името на ефективността, че дори и на братолюбието! – предназначени да ограничат проявите на уважение и на почит към Бог. Всичко, което е за възхвала на Господ, им се струва прекалено. Не им обръщайте внимание, следвайте вашия път. Тези измислици предизвикват само безкрайни спорове и не водят доникъде, а само объркват душите и пречат да се изпълни заръката на Исус Христос – да се дава всекиму своето, да се упражнява с тактична твърдост святата добродетел на справедливостта.

[1] 1 Иоан. 4:20.

[2] 1 Иоан. 5:2-3.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език