„Et viam Dei in veritate doces“, „и истински поучаваш на път Божий”^[1]. Да поучаваме, да поучаваме, да поучаваме – да посочваме Божите пътища в духа на неподправената истина. Не бива да се боиш, че ще видят твоите лични слабости, твоите и моите. Аз имам силното желание да ги направя публични, като разкажа за моята борба, за моето старание да коригирам едно или друго, за да бъда верен на Господ. Самото усилие да прогониш от себе си и да победиш тези слабости ще бъде вече начин да покажеш Божите пътища: първо, чрез свидетелството на нашия живот, независимо от нашите видими грешки; второ, чрез учението на нашия Господ, Който „начена да върши и учи”^[2]- Който започна с делата, а по-късно се посвети да поучава.

След като ви уверих, че аз, свещеникът, който ви говори, ви обича много и че Небесният отец ви обича много повече, защото е безкрайно добър, безкрайно Отец; след като ви заявих, че нямам никакви упреци към вас, все пак мисля, че трябва да ви помогна да обичате Исус Христос и Църквата – Неговото паство, понеже смятам, че в това не ме превъзхождате – може би ми съперничите, но не ме превъзхождате. Когато в проповедите или в личните разговори с всеки от вас аз посочвам някаква слабост, това не е, за да причинявам болка. Ръководи ме единствено стремежът да обичаме повече Господ. А призовавайки ви да упражнявате добродетелите, не пропускам да отбележа, че и аз не по-малко от вас имам нужда от това.

^[1] Мат. 22:16.

^[2] Деян. 1:1.