161

Не крия от вас, че когато трябва да поправям другите или да взимам болезнено решение, аз страдам преди това, по време на действието и след него. А не съм сантиментален. Успокоява ме мисълта, че само зверовете не плачат; плачем ние, хората, децата на Бог. Знам, че и вие в дадени моменти също ще се терзаете, ако се стараете да изпълнявате докрай вярно своя дълг. Имайте предвид, че е много по-удобно – но това е погрешният път – да се избягват на всяка цена страданията с извинението, че не искаме да нараняваме ближните. Често зад това бездействие се крие едно срамно бягство от собствената болка, която би изпитал, понеже обикновено никак не е приятно да правиш сериозни забележки. Деца мои, помнете, че адът е пълен с хора със затворени уста.

Сега ме слушат и лекари. Простете ми дързостта, че отново ще взема пример от медицината; може и да кажа някоя нелепост, но сравнението е сполучливо. За да се излекува една рана, първо тя трябва да се почисти добре, а също и широка зона около нея. Хирургът е наясно, че боли; но ако прескочи тази манипулация, после ще боли още повече. Освен това мястото веднага се дезинфекцира; пари или щипе, както се казва, поразява и плътта, обаче няма друг начин; правим го, за да не се инфектира раната.

Щом като е очевидно, че за телесното здраве трябва да се предприемат такива мерки – макар и да става дума само за охлузвания, то представете си при големите въпроси за душевното здраве, при невралгичните точки на човешкия живот колко ще трябва да се мие, колко разрези да се направят, колко гнилост да се отстрани, колко дезинфекции да минат и колко страдания да се изстрадат! Благоразумието изисква от нас да се намесим по този начин, а не да бягаме от дълга си. Едно бягство би означавало липса на обмислена преценка, дори би нанесло сериозен удар върху справедливостта и смелостта.

Бъдете убедени, че ако християнинът наистина желае да постъпва правилно – с поглед към Бог и с поглед към хората, то той трябва да притежава всички добродетели поне потенциално. Ще ме попитате: „Ами, отче, как аз, с моите слабости да го правя?” Ще ви отговоря: нима лекарят не лекува, когато е болен, дори ако заболяването му е хронично? Нима болестта ще му попречи да предпише на други болни подходящото лечение? Разбира се, че няма да му попречи. За да лекуваш, ти стига да имаш нужните знания и да ги прилагаш на практика със същата прилежност, с която се бориш със собствената си болест.

Този параграф на друг език