Josemaría Escrivá Obras
161

Не крия от вас, че когато трябва да поправям или да взема решение, което ще огорчи, страдам преди това, по време на това и след това: и не съм сантиментален човек. Утешава ме мисълта, че само зверовете не плачат: хората, Божиите чеда, плачат. Разбирам, че в някои моменти и вие трябва да прекарате лош четвърт час, ако се ангажирате да изпълнявате вярно своя дълг. Не забравяйте, че е много по-удобно — но би означавало да излезем извън пътя — да избягваме на всяка цена някое страдание с извинението, че не причиняваме огорчение на ближния: често тази задръжка съдържа в себе си срамно отбягване на собствената болка, защото обичайно не е приятно да даваме сериозно предупреждение. Чеда мои, помнете, че адът е пълен със затворени усти.

Знам, че ме слушат някои лекари. Извинете, ако си позволявам да взема друг пример от медицината, може би не е съвсем точен, но аскетичното сравнение издържа. За да излекуваме рана, преди всичко я почистваме добре, също и навсякъде наоколо, чак до едно добро разстояние. Хирургът знае много добре, че боли; но ако избегне тази операция, след това ще боли още повече. Освен това, прилага веднага дезинфектант: пари — щипе, както се казва — некротизира, но не можем, без да го използваме, за да избегнем това раната да се инфектира.

Щом за телесното здраве е очевидно задължението да вземем тези мерки, макар да става въпрос за леки обелвания във великите неща на спасението на душата — в невралгичните точки на живота на един човек — да си представим дали няма да има за миене, за рязане, за почистване, за дезинфекциране и за страдане! Благоразумието ни налага тези интервенции и да не отбягваме дълга, защото да не му отдаваме значимост би означавало тежка липса на разум и също тежък атентат спрямо справедливостта и твърдостта.

Бъдете убедени, че християнинът, ако наистина иска да действа почтено пред Бог и пред хората, има нужда от всички добродетели, поне потенциално. Някой ще ме попита: ”Отче, а моите немощи?“. Ето отговора: ”Когато един лекар е болен, да не би да престава да лекува, макар да страда от хронична болест? Неговата болест да не би да му пречи да предписва на други болни подходящото лекарство? Със сигурност не: за да лекува, му стига да притежава подходящата наука и да я прилага на практика, със същата заинтересованост, с която се бори със собствената си болест“.

 

 

 

Лекарството на собствената ни крехкост

 

Предишен Виждам глава Следваща