Да постъпваме почтено

Ако във всеки момент не си вадим от Евангелието поуки за всекидневния живот, значи не размишляваме достатъчно върху него. Много от вас са млади; други вече сте навлезли в зрелостта. Всички искате, искаме да принасяме добри плодове – иначе не бихме се събрали тук. Стараем се да вложим в поведението си духа на саможертва, желанието да убеждаваме с таланта, поверен ни от Бог, защото изпитваме свята ревност за спасението на душите. Но независимо от многото добра воля няма да е за пръв път някой да падне в капана на тази сбирщина от фарисеи и иродиани^[1], в която може би са намерили място и някои, които по един или друг начин би трябвало да бранят правата на Бог, понеже са християни. Ала напротив, те са се съюзили и забъркали с интересите на злите сили и коварно окръжават други братя във вярата, други слуги на самия Изкупител.

Бъдете благоразумни и действайте винаги простодушно – това е добродетел, толкова свойствена за едно добро Божие дете. Бъдете естествени във вашето слово и във вашите действия. Разглеждайте задълбочено проблемите, не бъдете повърхностни. Знайте, че ако наистина желаете да изпълнявате по свят и доблестен начин вашите задължения като християни, трябва да сте предварително готови да се сблъскате с недоволството на другите, а и на самите себе си.

^[1] Срв. Марк. 12:13.