Съобразяването с общественото мнение

Нека не ви възпират никакви лицемерни доводи; прилагайте лечението неопорочено. Обаче действайте с майчина ръка – с безкрайната нежност на нашите майки, когато лекуваха тежките или леките рани от нашите детски игри и спъвания. Щом трябва да се изчака малко – изчакайте, ала никога по-дълго от необходимото. Друго поведение би означавало страх, нежелание да нарушим спокойствието си – нещо доста по-различно от благоразумието. Вие всички, а особено онези, които имат задачата да възпитават,не се бойте да дезинфекцирате раната.

Възможно е някой лукаво да зашепти в ушите на тези, които трябва да лекуват, ала са нерешителни или не желаят да се нагърбват с мисията си: „Учителю, знаем, че си справедлив”^[1].Не толерирайте ироничната похвала. Този, който не се стреми да доведе докрай своята задача, не е учител, защото не сочи истинския път. Той не е истинен, защото със своето погрешно благоразумие смята за прекалени или презира ясните предписания на правилното поведение - хиляди пъти изпитани от годините, от науката за доброто управление, от познаването на човешката немощ и от любовта към всяка овца. Това са правила, които ни подтикват да говорим откровено, да се намесваме, да проявяваме грижа към другите.

Фалшивите учители се страхуват да изясняват истината. Плаши ги самата мисъл – задължението – да прибягват към противоотровата, която в някои случаи е доста горчива. В такова поведение, уверявам ви, няма нито благоразумие, нито благочестие, нито здрав смисъл; подобно отношение е израз на малодушие, на липса на отговорност, на неразумност и невежество. Това са същите хора, които после - обхванати от паника заради последвалото нещастие,се опитват да спрат злото, ала вече е късно. Те не се сещат, че добродетелта на благоразумието изисква своевременно да намерим и дадем най-добрия съвет – плод на зрелостта, на утвърдения опит, на чистия поглед, на откровения език.

^[1] Мат. 22:16.

ъвки.