Josemaría Escrivá Obras
158

Никакво лицемерно разсъждение не трябва да ви задържа: прилагайте чистото и просто лекарство. Но действайте с майчинска ръка, с безкрайното внимание на нашите майки, когато са лекували малките или големи рани, предизвикани от нашите игри или от детските падания. Когато е необходимо да се чака няколко часа, се чака; но в никакъв случай повече от строго необходимото време, защото всяко друго поведение би означавало удобство, малодушие, съвсем различни неща от благоразумието. Всички вие и особено онези сред вас, които имат образователни задачи, трябва да отблъсквате страха да дезинфекцирате раната.

Може би някой ще дойде хитро да шепти на ухото на този, който трябва да лекува и не се решава или не иска да се сблъсква със своята задача: ”Учителю, знаем, че си справедлив“. Не толерирайте тази иронична възхвала: който не се стреми да изпълнява старателно своя дълг, не е учител, защото не поучава на истинския път; и не е истинен, защото със своето фалшиво благоразумие взема за прекалявания или презира ясните правила на правилното действие, хиляди пъти изпитани от възрастта, от науката на управлението, от познаването на човешката немощ и от любовта към всяка отделна овца, които предизвикват да говорим, да се намесваме, да се интересуваме. Фалшивите учители са завладяни от страха да установят истината; безпокоят се само при идеята — при задължението — да прибегнат към противоотровата, в някои случаи болезнена. В подобно поведение — бъдете сигурни в това — няма нито благоразумие, нито набожност, нито мъдрост; това отношение означава малодушие, липса на чувство за отговорност, неразумност, глупост. Това са същите хора, които после, обхванати от паника заради бедствието, претендират, че ограничават болестта, когато вече е твърде късно. Не помнят, че добродетелта на благоразумието налага да приемаме и да предаваме своевременно обмисления съвет на зрелостта, на установения опит, на чистия поглед, на езика без недомлъвки.

 

 

Предишен Виждам глава Следваща