157

Сещате ли се за притчата за добрия самарянин? Онзи човек лежи на пътя, пребит от разбойниците, които са го ограбили. Оттам минават един старозаветен свещеник и малко след него един левит; и двамата го отминават. „Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.”[1] Обърнете внимание, че това не е пример, който Господ дава само на малко избрани души, защото веднага добавя, отговаряйки на попиталия, пък и на всеки от нас: „Иди и ти прави също така”[2].

Следователно, когато забележим, че в нашия живот или в живота на другите нещо не върви, че се нуждае от духовна и човешка помощ, която ние – като Божи деца, можем и трябва да дадем, тогава нормална проява на благоразумие би било да приложим изцяло подходящия лек – с братолюбие, самоотвержено и чистосърдечно. Тук няма място за задръжки. Грешка е да се мисли, че проблемите могат да се решат, като ги премълчаваме или отсрочваме разглеждането им.

Благоразумието налага винаги, когато ситуацията го изисква, да се изпозва изцяло и решително лекарството, след като сме разкрили раната. Щом забележите и най-малките симптоми на болестта, бъдете искрени и откровени, било ако трябва да лекувате, било ако трябва вие самите да получите такава помощ. В тези случаи трябва да се позволи на този, който е в състояние да лекува в името на Бог, да стиска отдалеч и после по-отблизо, все по-отблизо, за да изкара цялата гной, така че огнището на инфекция да бъде добре почистено. На първо място трябва да постъпваме така със самите себе си и с онези, на които сме длъжни да помагаме, било по закон, било от братолюбие. Препоръчвам го особено на родителите и на хората, които са се посветили на обучението и възпитанието.

[1] Лук. 10:33-34.

[2] Лук. 10:37.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език