Josemaría Escrivá Obras
157

Помните ли притчата за добрия самарянин? Онзи човек бил изоставен край пътя, ранен от разбойниците, които му ограбили и последната стотинка. Минават оттам един свещеник на древния закон и малко след това един левит; и двамата продължават пътя, без да се тревожат. ”Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него“. Обърнете добре внимание, че това не е пример, който Господ предлага само на няколко избрани души, защото веднага добавя, отговаряйки на този, който бил поставил въпроса — сиреч, на всеки от нас: ”Иди и ти прави също така“.

Затова, когато в нашия живот или в този на другите забележим нещо, което не върви, нещо, което изисква духовната и човешка помощ, която ние, Божии чеда, можем да окажем, ще бъде ясна проява на благоразумие да приложим подходящия лек, докрай, с братолюбие и с твърдост, с искреност. Няма място за задръжки. Погрешно е да се мисли, че закъсненията и пропуските разрешават проблемите.

Благоразумието иска, когато ситуацията го изисква, да се използва лекарството, изцяло и без облекчителни, след като сме разкрили раната. Веднага щом забележите най-малките симптоми на болестта, било ако трябва да лекувате, било ако трябва да бъдете лекувани, бъдете искрени, истинни. В тези случаи трябва да се позволява на този, който е в състояние да лекува в името на Бог, да стиска отдалеч и после по-отблизо, все по-близо, за да накара да излезе цялата гной, така че огнището на инфекция да остане добре почистено. Най-вече трябва да правим така с нас самите и с тези, на които по причини на справедливост или на братолюбие сме задължени да помагаме; препоръчвам го преди всичко на родителите и на тези, които се посвещават на образователни и обучителни задачи.

 

 

 

Страхът от хорското мнение

 

Предишен Виждам глава Следваща