156

Евангелският разказ продължава: „И изпращат при Него учениците си – учениците на фарисеите – с някои иродиани, казвайки: Учителю”[1]. Вижте как притворно Му казват Учителю, представяйки се за Негови почитатели и приятели, използвайки почетно обръщение, запазено за авторитетна личност, от която се очаква някакво поучение. „Учителю, знаем, че си справедлив”[2]. Какво долно коварство! Виждали ли сте по-голямо двуличие? Ходете по този свят много внимателно. Не бъдете недоверчиви, нито мнителни. Независимо от всичко трябва да чувствате на раменете си – помнейки образа на Добрия пастир, който се намира в катакомбите – тежестта на овцата, която не представлява една душа, а цялата Църква, цялото човечество.

Приемайки безкористно тази отговорност, ще станете дръзки и ще станете благоразумни, за да браните и известявате правата на Бог. И тогава мнозина – заради последователното ви поведение – ще започнат да ви уважават и да ви наричат учители, без вие да сте го пожелали, понеже ние не търсим земната слава. И не се учудвайте, ако сред окръжаващите ви се вмъкнат и онези, които искат само да ви се подмазват. Запаметете дълбоко в душите си това, което сте чували многократно да ви повтарям: нито клеветите, нито сплетните, нито страхът от хорското мнение, нито опасенията от това „какво ще кажат…”, а още по-малко лицемерните ласкателства не бива никога да ни пречат да изпълняваме нашия дълг.

[1] Мат. 22:16.

[2] Пак там.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език