Благоразумието – една необходима добродетел

В откъса от Евангелието според свети Матей в днешната литургия четем: „Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.”^[1] Не забравяйте, че тази тактика на лицемерите е обичайна практика и в днешно време. Смятам, че този фарисейски плевел не ще бъде никога изкоренен от света, защото винаги е растял буйно. Може би Господ му позволява да расте, за да ни направи нас, Своите деца, благоразумни, тъй като добродетелта на благоразумието е крайно необходима за всеки, който бъде поставен в ситуация да упътва другите, да подкрепя, да поправя грешки, да насърчава, да въодушевява. А именно така – подобно на апостол, трябва да действа спрямо околните един християнин, като се възползва от обстоятелствата при обичайните си всекидневни занимания.

В този момент издигам сърцето си към Бог и моля чрез застъпничеството на Пресвятата Дева – която е в Църквата, но над Църквата, между Христос и Църквата, удостоена да ни закриля, да царува, да бъде майка на хората, както е на нашия Господ Исус – Той да даде на всички това благоразумие, особено на онези, които желаем да работим за Бог сред водовъртежа на обществения живот. На нас наистина ни подхожда да се научим да бъдем благоразумни.

^[1] Мат. 22:15.