„Iubilate Deo. Exsultate Deo adiutori nostro“, „радостно пейте на Бога, нашата твърдиня.”^[1] Хвалете Бог. Скачайте от радост в Господа, нашата твърдина. Исус е нашата подкрепа. Който не го осъзнае, значи няма представа от това що е любов, що е грях, нито от духовна нищета! Аз съм един окаян човек и разбирам какво е грях, любов и нищета. Знаете ли какво е да си издигнат до сърцето на Бог? Осъзнавате ли какво е една душа да застане пред Господ, да Му разтвори сърцето си, да Му се жали? Аз, например, се оплаквам, когато Той взима при Себе си млади хора, които можеха още дълги години да Му служат и да Го обичат тук, на земята, защото това не го разбирам. Но това не са безутешни стенания, а има упование, тъй като знам, че отделя ли се от ръцете на Бог, веднага ще се препъна. И поради това, като приемам предначертанията на небето, на момента бавно добавям: „Да бъде, да се изпълни, да бъде възхвалявана и вечно възвеличавана пресправедливата и преблагата Божия воля над всички неща. Амин! Амин!”.

Това е начинът на действие, на който ни учи Евангелието, святата хитрина и плододайният източник в апостолския труд;това е изворът на нашата любов и на нашия мир като Божи синове, а и пътят, по който можем да предадем обич и успокоение на хората. Само по този начин ще успеем да завършим в Любовта нашите дни – след като сме освещавали нашата работа и сме търсили там скритото щастие на Божите работи. Ще постъпваме със святото нахалство на децата, а ще отблъснем срама – лицемерието на възрастните, които се боят да се върнат при Отца, когато са преживели удара от едно падение.

Завършвам с поздрава на Господ, съхранен в днешното Евангелие: „Мир вам!… Учениците се зарадваха, като видяха Господа”^[2] , този Господ, Който ни придружава по пътя към Отца.

^[1] Пс. 80(81):2, входящ към литургията.

^[2] Иоан. 20:19-20.