Стълбовете, боядисани в червено

Запечатани в детската ми глава останаха знаците, които поставяха в моя регион покрай планинските пътища – вниманието ми привличаха едни високи стълбове, обикновено боядисани в червено. Тогава ми обясниха, че когато завали сняг и покрие пътеки, ниви и ливади, гори, скали и пропасти, тези стълбове са сигурни ориентири, та всички винаги да знаят откъде минава пътят.

При духовния живот става нещо подобно. Има и пролети, и лета, но идват и зими – дни без слънце, безлунни нощи. Не можем да допуснем връзката с Исус Христос да зависи от нашето настроение, от промените в нашето състояние. Такова поведение издава нашия егоизъм, търсене на спокойствие и - естествено – няма нищо общо с любовта.

Затова в моментите на силен сняг и виелица едни здрави молитвени практики – нищо сълзливо, добре вкоренени и съответстващи на обстоятелствата около всекиго, ще бъдат онези стълбове, оцветени в червено, които ще ни указват посоката, докато Господ реши да грейне отново слънцето, да се разтопят ледовете и сърцето отново да затрепти, запалено от един огън, който в действителност никога не е бил изгаснал. Той е бил като жарта, покрита от пепелта на дни на изпитания или дни на по-малко усилия или на недостатъчни жертви.