План за духовен живот

Оценете какво е състоянието на вашия благочестив живот и какво би трябвало да бъде, в какво конкретно би трябвало да се подобри личната ви връзка с Бог и - ако сте ме разбрали правилно - ще отблъснете изкушението да планирате непостижими начинания, защото ще сте разбрали, че Господ е доволен и от приношението на малки свидетелства на любов във всеки миг.

Постарай се да се придържаш с постоянство към твоя план за духовен живот: минути за умствена молитва; присъствие на литургия – ако е възможно всеки ден, и често причестяване; редовно пристъпване към тайнството изповед, дори съвестта ти да не те укорява за смъртен грях; посещаване на Исус в Светото причастие^[1]; измолване на броеницата и размишляване върху тайните й и колко още възхитителни молитвени практики, които ти знаеш или можеш да научиш.

Обаче те не трябва да се превръщат в заковани норми, откъснати от живота. Те представляват един гъвкав дневен ред, съобразен с положението ти на човек, който живее сред хората, който се труди усилено в работата си, който има съответните обществени задължения и връзки, които не бива да се занемаряват, понеже в тези ангажименти продължава срещата ти с Бог. Твоят дневен ред трябва да бъде като гумената ръкавица, която се нагажда отлично върху ръката, която я носи.

Също така не забравяй, че важното не е да правиш много неща. Ограничи се до тези, които можеш великодушно да вършиш всеки ден - със или без желание. Тези практики ще те отведат, почти без да си дадеш сметка, до съзерцателната молитва. От душата ти ще покълват все повече прояви на любов, пламенни молитви, деяния на благодарност и удовлетворяване, духовни причестявания.И всичко това – докато изпълняваш задълженията си: когато вдигаш телефона, когато се качваш на някакъв транспорт, когато затваряш или отваряш вратата, когато минаваш край една църква, когато започваш нова задача, когато я изпълняваш или когато я приключваш. И всичко го поднасяш на Бог, твоя Отец.

^[1] Набожна практика, която се изразява в ежедневни кратки молитви пред Святото причастие. Радетел за разпространението на набожността е известният италиански светец Алфонсо Мария де Лигуори (1696 – 1787).