Отново в главата ми нахлуват спомените от моята младост. Каква проява на вяра беше онова шествие! Сякаш още чувам литургичното пеене и вдъхвам аромата на тамяна, сякаш отново виждам хиляди и хиляди мъже, всеки понесъл по една голяма свещ – нещо като символ на своята нищета; обаче хора с детски сърца, които може би не смеят да подигнат очи към лицето на своя баща. „И тъй, познай и размисли, колко лошо и горчиво е туй, дето остави твоя Господ Бог”^[1]. Нека подновим твърдото си решение никога да не се отдалечаваме от Господ заради земните неща. Нека усилим – с конкретни намерения за нашето поведение – жаждата си за Бог като създания, които съзнават собствената си окаяност и непрестанно търсят и викат своя Баща.

Но отново се връщам към предишните си мисли: трябва да се научим да бъдем като деца, да се научим да бъдем Божи синове. И да се възползваме от всеки случай, за да предадем на останалите този начин на мислене, който сред естествените ни слабости ще увеличи нашата вяра^[2], ще умножи плодовете на делата ни, ще ни утвърди в пътя по такъв начин, че каквато и грешка да сторим, дори най-отвратителната, не ще се поколебаем никога да реагираме, да поемем отново по главния път на Божието осиновение, който ще ни отведе право в разтворените и очакващи обятия на нашия Отец Бог.

Кой от вас не си спомня прегръдките на баща си? Вероятно не са така гальовни, така нежни и фини като майчините. Ала тези здрави, силни обятия ни обгръщаха с топлота и сигурност. Господи, благодарим за тези яки мишци. Благодарим за тези силни ръце. Благодарим за това нежно и непоклатимо сърце. Щях да Ти кажа благодаря и за моите грешки! Не, няма, Ти не ги искаш! Обаче Ти ги разбираш, извиняваш и опрощаваш.

Това е мъдростта, която Бог очаква да открием при общуването си с Него. Която е чиста математика – да признаем, че сме една нула отляво… Но нашият Бог Отец обича всеки от нас такъв, какъвто е. Обича ни такива, каквито сме! Аз, който не съм друго, освен един клет човек, обичам всеки от вас такъв, какъвто е. Представете си тогава каква ще да е Божията любов! Ала при условие да се борим, при условие да се стремим да ориентираме живота си според насоките, дадени от нашата добре формирана съвест.

^[1] Иер. 2:19.

^[2] Срв. 1 Петр. 5:9.