Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Взаимоотношенията с Бог > Параграф 147
147

Бъдете много деца! Колкото по-малки, толкова по-добре. Казва ви го опитът на този свещеник, който е трябвало да се изправя отново много пъти в хода на тези тридесет и шест години — струват ми се толкова кратки и толкова дълги! — изживяни, опитвайки се да изпълнявам една изрична Божия воля. Едно нещо винаги ми е помагало: това, че съм останал дете, това да продължавам да се приютявам в скута на моята Майка и в Сърцето на Христос, мой Господ.

Големите падения, онези, които причиняват тежки опустошения в душата, понякога с почти непоправими последици, произхождат винаги от надменността, от това да се смятаме за възрастни, самостоятелни. В такива случаи преобладава в човека един вид неспособност да моли за помощ този, който може да я окаже: не само Бог, но и приятеля, свещеника. И тази бедна душа, изолирана в нещастието си, изпада в дезориентация, в отклоняване от пътя.

Да молим в този миг Бог, за да не иска никога да позволява да се чувстваме удовлетворени, за да расте в нас желанието за Неговата помощ, за Неговото слово, за Неговия Хляб, за Неговата утеха, за Неговата сила: ”rationabile sine dolo lac concupiscite“; подхранвайте вълнението, жаждата да бъдете като деца! Бъдете убедени, че е най-добрият начин да побеждавате надменността! Бъдете убедени, че е единственият лек, за да може нашият начин на действие да бъде добър, велик, божествен! ”Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“.

 

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща