Синовно отношение към Бог

Набожността, породена от това, че сме Божи чеда, е дълбоко осъзната нагласа на душата, която определя цялото ни съществуване. Тя присъства във всички мисли, във всички желания, във всички чувства. Не сте ли забелязвали, че в семействата децата, без да си дават сметка, подражават на родителите си: повтарят техните жестове, техните навици, подобно на тях реагират в толкова много моменти?

Същото се случва и при поведението на добрия Божи син. Той постига – без да знае как, нито по какъв начин – това чудно богоуподобяване, което ни помага да разглеждаме събитията през свръхестествената призма на вярата. Започваме да обичаме всички хора, както нашият Небесен отец ги обича, и, което е най-важното, се изпълваме с нова енергия във всекидневните си усилия да се доближим до Бог. И ви уверявам, че в случая нашите слабости не са от значение, защото наблизо са любящите ръце на Бог, нашия Отец, Който ни изправя.

Ако сте обърнали внимание, има голямо разлика, когато падне едно дете и когато падне някой възрастен. За децата падането обикновено няма последствия; при тях то е толкова често! A ако после има сълзи, бащата им казва: “Mъжете не плачат”. И така инцидентът приключва – със стремежа на детето да зарадва баща си.

Вижте обаче какво става, когато някой възрастен загуби равновесие и се просне на земята. Ако не беше състраданието да ни възпре, щяхме да се разсмеем. Освен това ударът би могъл да причини сериозни наранявания, а при някой старец – и непоправими счупвания. Във вътрешния живот за всички нас е добре да бъдем като новородени младенци – като тези, малките, които са сякаш от гума, на които им е весело дори когато се ударят, понеже стават веднага и продължават да търчат, а и освен това не им липсва, когато е необходимо, утешаването от страна на родителите.

Ако се опитваме да се държим като тях, препъванията и неуспехите във вътрешния живот, все пак неизбежни, никога няма да прераснат в огорчение. Ще ни бъде болно, ала няма да се обезсърчаваме. И ще реагираме с усмивка, която извира като кристална вода от радостта на нашето положение на Божи деца – деца на Неговата любов на Отец, на Неговото величие, на Неговата безкрайна мъдрост, на Неговото милосърдие. Аз се научих през годините на моето свещеническо служение да бъда малко дете на Бог. Това искам и от вас – да бъдете като новородени младенци – дечица, които търсят словото на Бог, хляба на Бог, подкрепата на Бог, мощта на Бог, та занапред да се държим като християни.