Josemaría Escrivá Obras
146

Набожността, която се ражда от божествената синовност, е дълбоко отношение на душата, което накрая оформя цялото съществуване: присъства във всички мисли, във всички желания, във всички привързаности. Не сте ли виждали, че в семейството децата, макар и без да си дават сметка за това, подражават на родителите, повтарят жестовете им, навиците и са единодушни с тях в толкова много отношения?

Същото се случва в поведението на едно добро Божие чедо: стигаме — без да знаем как, нито по какъв път — до едно чудно обожествяване, което ни позволява да разпределяме събитията със свръхестествената значимост на вярата; стигаме дотам да обичаме всички хора, както ги обича нашият небесен Отец, и — още по-важно нещо — придобиваме нова живост в нашето ежедневно усилие да се приближаваме към Господ. Нямат значение греховете — повтарям — защото ги има любящите обятия на Бог, наш Отец, за да станем отново.

Ако помислите за това, е съвсем различно нещо да падне дете или да падне възрастен. За децата падането по принцип е без последствия: падат толкова често! И ако после има сълзи, бащата казва: ”Мъжете не плачат“. Така приключва инцидентът, защото малкото се ангажира да удовлетвори баща си.

Гледайте обаче какво се случва, когато загуби равновесие възрастен и пада проснат по целия си ръст на земята. Ако не е състраданието да попречи на това, би било смешно. Падането, освен това, може да има тежки последствия и у един възрастен може да произведе фатална фрактура. В духовния живот е доста изгодно за всички нас да бъдем ”quasi modo geniti infantes“, като онези малки, които изглеждат направени от гума, които умеят да се радват дори на своите търкулвания, защото стават веднага отново на крака, за да продължат набезите си, и защото имат също, ако е необходимо, утехата на родителите.

Ако се държим като тях, спъванията и неуспехите — впрочем, неизбежни — на духовния живот няма да доведат никога до горчивина. Ще реагираме с разкаяние, но без униние, и с усмивка, която блика като бистра вода от радостта на нашето положение на Божии чеда, чеда на Неговата Любов на Отец, на Неговото величие, на Неговата безкрайна мъдрост, на Неговото милосърдие. Научил съм се през моите години на служение на Господ да бъда мъничко чедо на Бог. Това е, което искам от вас: бъдете ”quasi modo geniti infantes“, деца, които желаят Божието слово, Божия хляб, Божията храна, Божията сила, за да се държите отсега нататък като истински християни.

 

 

Предишен Виждам глава Следваща