Нека отново се вгледаме в Божествения учител. Може би ти също чуваш в този момент упрека, отправен към Тома: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”.^[1] И заедно с апостола душата ти ще възкликне искрено съкрушена: „Господ мой и Бог мой!”^[2], признавам Те окончателно за Учител и винаги отсега нататък – с Твоята помощ – ще пазя като съкровище Твоите поучения и ще се старая да ги следвам вярно.

Четейки Евангелието, ние преживяваме сцената, в която Исус се е оттеглил на молитва, а учениците са наблизо и може би са го наблюдавали. Когато приключил, един от тях се решил да Го помоли: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си. А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш… да се свети Твоето име”^[3].

Забележете колко изненадващ е отговорът: учениците живеят заедно с Исус и в хода на техните разговори Господ ги учи как трябва да се молят. Разкрива им великата тайна на Божието милосърдие: ние сме Божи синове и можем с доверие да общуваме с Него – както син разговаря с баща си.

Когато виждам как някои разбират молитвения живот, връзката на един християнин с неговия Господ и ми представят една неприятна картина – теоретична, формална, натруфена с красиви, но бездушни слова, което благоприятства по-скоро анонимността, а не личния разговор очи в очи с нашия Бог Отец, докато истинската молитва на глас никога не предполага анонимност – си припомням съвета на Господ: „А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.”^[4] А един от отците на Църквата пояснява: „Мисля, че Христос ни повелява да избягваме дългите молитви, но не дългите по отношение на времето, а дългите с безкрайната върволица от думи… Сам Господ ни даде примера с вдовицата, която с упорити молби сломи съпротивата на несправедливия съдия, а също така и другия пример – за онзи нетактичен човек, който отиде посред нощ при приятеля си и успя да го вдигне от леглото не толкова заради приятелството, колкото поради своята настойчивост.^[5] С тези два примера Той ни повелява да се молим постоянно, ала не с безкрайни слова, а представяйки Му простодушно своите нужди”.^[6]

Във всеки случай, ако сте започнали размишлението си и не успявате да се концентрирате, за да разговаряте с Бог, ако чувствате духовна сухота и ви се струва, че главата ви е неспособна да изрази дори една мисъл, или не изпитвате никакви чувства, ви съветвам да правите това, което аз се старая да правя винаги в такива случаи – застанете в присъствието на вашия Отец и поне Му кажете: „Господи, ами не знам как да се помоля, не намирам какво да Ти кажа!…” И бъдете сигурни, че точно в този момент сте започнали да се молите.

^[1] Иоан. 20:27.

^[2] Иоан. 20:28.

^[3] Лук. 11:1-2.

^[4] Мат. 6:7-8.

^[5] Срв. Лук. 11:5-8 и 18:1-8.

^[6] Свети Йоан Златоуст,InMatthaeumhomiliae (Проповеди по Евангелието на свети Матей – б. пр.) 19, 4 [PG 57, 278].