Josemaría Escrivá Obras
145

Да отправим отново взор към Божествения Учител. В този миг може би и ти чуваш упрека, отправен към св. Тома: ”Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“; и като апостола ще накараш да избликне от душата ти с искрено съкрушение на сърцето вика: ”Господ мой и Бог мой!“, признавам Те окончателно като Божествен Учител и вече завинаги — с Твоята помощ — ще пазя като нещо много ценно Твоите поучения и ще се старая да ги следвам вярно.

Навлизайки в страниците на Евангелието, преживяваме отново сцената, в която Исус се е оттгелил в молитва и учениците са близо до Него, може би съзерцавайки Го. Когато приключил, един от тях се решил да Го помоли: ”Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си“. И Той им казал: ”Когато се молите, казвайте: Отче наш, (...) да се свети Твоето име“.

Забележете колко е изненадващ отговорът: учениците съжителстват с Исус и в хода на техните разговори Господ учи как трябва да се молят; разкрива великата тайна на божественото милосърдие: ние сме Божии чеда и можем да говорим доверчиво с Него, както чедото, което разговаря с баща си.

Когато виждам как някои поставят набожния живот, взаимоотношенията на християнина с Господ, представяйки техен образ неприятен, абстрактен, външен, натъпкан с монотонно говорене без душа, което благоприятства анонимността, вместо личния разговор, лице в лице, с Бог, наш Отец — истинската гласна молитва не е никога анонимност — ми се връща на ум предупреждението на Господ: ”А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути; прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да поискате от Него“. Един отец на Църквата коментира: ”Струва ми се, че с тези думи Христос осъжда дългите молитви; дълги не заради тяхната продължителност, а заради множеството думи, заради безкрайността на речите. (...) Когато Исус ни предлага примера на онази вдовица, която склонила с настойчивостта на молбите си онзи жесток и безмилостен съдия, или този на човека, който отишъл при своя приятел посред нощ и го накарал да стане от леглото, когато вече бил заспал, не толкова по причина на на приятелството, колкото заради неговата настойчивост, иска да даде на всички нас заповед: ние трябва, сиреч, да Го умоляваме непрекъснато, не принасяйки Му дълга молитва, направена от хиляди думи, а излагайки Му просто нашите необходимости“ [св. Йоан Златоуст, In Matthaeum homiliae, 19, 4].

Във всеки случай, ако сте започнали размишлението си и не успявате да концентрирате вниманието, за да разговаряте с Бог, а чувствате сухота и ви се струва, че главата не е способна да изрази дори една идея, или вашите чувства остават равнодушни, ви съветвам това, което аз самият съм се опитвал да правя винаги при такива обстоятелства: поставете се в присъствието на вашия Отец и Му кажете поне: ”Господи, не умея да се моля, не ми идва на ум нищо, което да ти разкажа!...“. Бъдете сигурни, че в същия този миг сте започнали да се молите!

 

 

 

Синовна набожност

 

Предишен Виждам глава Следваща