Josemaría Escrivá Obras
143

По причини, които не е необходимо да напомням — но които добре познава Исус, Който ни направлява от дарохранителницата — животът ме доведе дотам да зная по изцяло особен начин, че съм Божие чедо, и да вкуся радостта да се положа в Сърцето на моя Отец, за да обезщетявам, за да се пречиствам, за да Му служа, за да разбирам и извинявам всички на основата на Неговата любов и на моето унижение.

Затова желая сега да настоявам върху необходимостта за вас и за мен да се разтърсим, да се пробудим отново от мекия сън, който толкова лесно ни размътва, за да долавяме отново по по-дълбок и по-непосредствен начин нашето положение на Божии чеда.

Примерът на Исус и Неговото странстване по пътищата на Палестина ни помагат да ни накарат да сме пропити от тази истина. ”Ако приемаме човешкото свидетелство“ — четем в посланието — ”Божието свидетелство е по-голямо“. В какво се състои Божието свидетелство? Отговорът е отново у св. Йоан: ”Вижте каква любов ни е дал Отец — да се наречем чеда Божии и сме. (...) Възлюбени, сега сме чеда Божии“.

В хода на годините съм се опитвал без отстъпвания да се основавам на тази радостна реалност. Моята молитва във всяко обстоятелство бе една и съща, макар и с различни тонове. Казвал съм Му: ”Господи, ти ме постави тук; Ти ми повери това или онова нещо и аз се уповавам на Теб. Знам, че си мой Отец и винаги съм виждал малките да се доверяват напълно на своите родители“. Свещеническият опит ми потвърждава, че себеотдаването в Божиите ръце подтиква душите да придобиват силна, дълбока и ведра набожност, която окуражва да се работи винаги с почтеност в намерението.

 

 

 

Исусовият пример

 

Предишен Виждам глава Следваща