Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > По следите на Господ > Параграф 141
141

Отправи отново поглед към своя живот и помоли за прошка за този и онзи детайл, които незабавно бият на очите на твоята съвест; за това, че употребяваш лошо езика; за онези мисли, които обикалят постоянно около теб самия; за критичната оценка, на която се съгласяваш и която глупаво те притеснява, предизвиквайки ти едно вечно безпокойство, постоянно вълнение... Бъдете убедени, че можете да бъдете много щастливи! Господ ни иска доволни, опиянени с радост, вървейки по същите изпълнени с приключения пътеки, изминати от Него. Чувстваме се нещастни, само когато се ангажираме да вървим извън пътя и поемаме по пътя на егоизма и на чувствеността; и се случва по-лошо, ако се вкараме по пътеката на лицемерите.

Християнинът трябва да се показва автентичен, истинен, искрен във всичките си дела. От неговото поведение трябва да прозира един дух: този на Христос. Ако на света има някой, който трябва да се показва последователен, то той е християнинът, защото е получил на съхранение, за да го оползотворява, дара на истината, която освобождава, която спасява. Може би някой ще ме попита: ”Отче, а как ще успея да придобия тази житейска искреност?“. Исус Христос е предал на Своята Църква всички необходими средства: научи ни да се молим, да влизаме във взаимоотношения с Неговия Отец, Който е на небесата; изпрати ни Своя Дух, Великия Непознат, Който действа в душата ни; и ни остави онези видими знаци на благодатта, които са тайнствата. Използвай ги! Усили своя набожен живот! Моли се всеки ден! И не измъквай никога рамото си от сладката тежест на кръста Господен!

Исус бе Този, Който те покани да Го следваш като добър ученик, за да можеш да извършваш своя преход на земята, сеейки мира и радостта, които светът не може да даде. Затова — повтарям — трябва да вървим без страх от живота и без страх от смъртта, без да отбягваме на всяка цена болката, която за християнина е винаги средство за пречистване и случай да обича наистина братята, използвайки хилядите случаи на ежедневния живот.

Времето на размишлението свърши. Трябва да приключвам тези съображения, с които се опитах да докосна душата ти, за да реагираш с някои конкретни решения, малко, но съвсем точни. Мисли, че Бог те иска доволен и че, ако от своя страна направиш всичко възможно, ще бъдеш щастлив, много щастлив, прещастлив, макар че в никой миг няма да ти липсва кръстът.

Но кръстът не е вече ешафод, той е престолът, от който Христос царува. И до него е Майка Му, която е също наша Майка. Светата Дева ще измоли за теб твърдостта, от която се нуждаеш, за да вървиш решително по следите на нейния Син.

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща