141

Отново се вгледай в живота си и помоли за прошка за тази и онази дреболия, които веднага ще се набият в очите на твоята съвест. Помоли за прошка за сквернословието на твоя език, за мислите, които постоянно се въртят около теб самия; за тази критичност, която си допуснал глупаво да те тормози, като те държи в постоянно безпокойство и тревога. Можете да бъдете много щастливи! Господ желае да бъдем доволни, опиянени от радост, вървейки по същите пътища, по които Той премина! Ние се чувстваме нещастни само когато упорстваме да напуснем този път и поемаме по посока на егоизма и чувствеността, а още по-лошо – ако тръгнем по пътечките на лицемерите.

Християнинът трябва да се представя искрен, правдив, неподправен във всичките си дела. От неговото поведение трябва да прозира един дух – духът на Христос. Ако някой на този свят има задължението да бъде последователен – това е християнинът, понеже нему е дадено да умножи този дар[1], истината, която освобождава и спасява[2]. Отче – ще ме попитате – ама как ще постигна тази искреност в живота? Исус Христос е предал на Църквата всички нужни средства за това: научил ни е да се молим, да се обръщаме към Неговия Небесен отец; изпратил ни е Своя Свети Дух Утешител, Който действа в нашата душа; оставил ни е видимите знаци на благодатта – тайнствата. Използвай всичко това. Укрепи твоя благочестив живот. Моли се всеки ден. И никога не отхвърляй от раменете си сладкия товар на Господния кръст.

Исус е Този, Който те е поканил да Го следваш като добър ученик, с цел да извървиш твоя земен път, носейки мира и радостта, които светът не може да даде. По тази причина – пак повтарям – трябва да вървим без страх от живота и без страх от смъртта, без непременно да избягваме болката, която за християнина е винаги средство за пречистване и възможност да обича с дела своите братя, като използва разнообразните обстоятелства в обикновения живот.

Времето за беседата свърши. Трябва да сложа точка на тези размисли, с които се опитах да раздвижа душата ти, та ти да откликнеш с няколко конкретни решения – малко на брой, но точно определени. Помисли, че Бог иска ти да си доволен и че ако ти от своя страна направиш всичко, което е по силите ти, ще бъдеш щастлив, много щастлив, безкрайно щастлив, макар и никога да не оставаш без Кръста. Но този Кръст не е вече инструмент за мъчения, а тронът, на който царува Христос. А до Него – Неговата майка, която също е и наша майка. Дева Мария ще ти даде нужната сила, за да вървиш решително по стъпките на нейния Син.

[1] Срв. Лук. 19:13.

[2] Срв. Иоан. 8:32:.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език