Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > По следите на Господ > Параграф 139
139

Бих могъл да продължа да ти сигнализирам количество детайли — изброих ти само онези, които ми дойдоха на ум на момента — които можеш да оползотворяваш през деня, за да се доближаваш все повече към Бог и все повече към ближния. И ако ти припомних тези примери, повтарям, то не е, защото аз презирам големите покаяния; напротив, те се разкриват като святи и добри и дори необходими, когато Господ призовава душите по този път, стига да имат одобрението на този, който ги ръководи. Но те предупреждавам, че големите покаяния са съвместими също със зрелищните падения, предизвиквани от надменността. Обаче с постоянното желание да се харесваме на Бог в малките лични битки — например, да се усмихваме, когато нямаме желание за това; и мога да ви уверя, че понякога една усмивка струва повече от един час власеница — е трудно да оставяме да действа гордостта, смешната наивност да се смятаме за бележити герои: виждаме се като деца, способни да предложат на баща си само нищожни неща, които обаче са приемани с безкрайна радост. Тогава християнинът трябва ли винаги да води аскетичен живот? Да, но от любов. Защото съкровището на нашето призвание го носим ”в глинени съдове, та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме; гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Исуса, та и животът Исусов да се открие в тялото ни“.

 

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща