Дух на покаяние

Вече се опитваш да взимаш решения, воден от искрени намерения? Помоли Господ да ти помага да понасяш търпеливо трудностите от любов към Него; съвсем естествено да влагаш във всичко пречистващия дух на умъртвлението; да работиш в Негова угода без фойерверки, тихо – както свети лампичката до дарохранителницата. И ако сега не се сещаш как да отговориш конкретно на Божите искания, които туптят в сърцето ти, чуй ме добре!

Покаяние е точното изпълнение на разписанието със задачи, което си си набелязал, въпреки съпротивата на тялото или на ума, търсещ измъкване с какви ли не измислици. Покаяние е да станеш начаса. Както и да не оставяш за друг път – без оправдателна причина – работата, която ти коства повече усилия или напрежение.

Покаяние е да умееш да синхронизираш задълженията си към Бог, към другите и към теб самия с такава взискателност към себе си, че да успяваш да намираш време за всяко нещо. Ти вършиш покаяние, когато с обич се подчиняваш на твоя план и се отдаваш на молитва, макар да си изтощен, да не си молитвено настроен и да нямаш плам.

Да вършиш покаяние значи винаги да се отнасяш с огромно братолюбие към другите, започвайки от най-близките ти. Значи грижовно да обръщаш внимание на страдащите, на болните, на огорчените. Значи търпеливо да отговаряш на досадниците и на натрапниците. Значи да прекратяваш изпълнението на твоя план и да го променяш, когато го налагат обстоятелствата, особено когато става дума за добронамерените и справедливи интереси на другите.

Покаянието се изразява в това: да понасяш с добро настроение хилядите дребни неприятности на всекидневието; да не изоставяш заниманието, с което си се захванал, макар че в даден момент ти е минал първоначалният ентусиазъм; да ядеш с признателност това, което ти поднасят, без да досаждаш с капризи.

Да вършиш покаяние – за родителите и изобщо за хората, имащи мисия да ръководят и възпитават - значи да поправяш другите, когато е нужно, като се съобразяваш с естеството на грешката и разположението на човека, нуждаещ се от поправяне, без да се поддаваш на субективни нелепости и сантименти.

Духът на покаяние ни води да не се привързваме безредно към монументалната скица на бъдещите ни проекти, в която вече сме предвидили какви ще бъдат нашите основни линии и дори последните майсторски щрихи. Колко много радваме Бог, когато съумеем да се откажем от нашите драсканици и чирашки цапаници и позволяваме Той да добавя чертите и боите, който най-много Му харесват!