135

Да вземем други примери – пак от всекидневието. Свети Павел напомня: „Всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.“[1] Достатъчно е да хвърлите един поглед около себе си. Забележете на какви жертви се подлагат охотно или неохотно мъже и жени, за да съхранят красиво тяло, за да пазят здравето си, за да се издигнат в очите на другите… Нима ние не сме способни да направим нещо в отговор на безграничната Божия любов, която намира такъв лош отклик сред човечеството, като умъртвим това, което трябва да бъде умъртвено, та нашият ум и нашето сърце да живеят още по-покорни на Господ?

В доста съзнания християнските виждания така са се объркали, че когато става дума за умъртвление и покаяние, хората си представят само дългото постене и власениците, които се споменават в някои чудесно разказани биографии на светци. В началото на това размишление съвсем ясно предпоставихме, че трябва да подражаваме на Исус като пример на поведение. Наистина, Той подготви началото на Своето проповядване, като се оттегли в пустинята, за да пости 40 дни и 40 нощи[2], ала преди и след това упражняваше добродетелта на въздържаността толкова естествено, че враговете Му се възползваха от това, за да Го обвинят клеветнически, че е „човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници”[3].

[1] 1 Кор. 9:25.

[2] Срв. Мат. 4:1-11.

[3] Лук. 7:34.

Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език