Като туптенето на сърцето

Докато ви говоря, съм уверен, че вие в Божието присъствие се стараете да огледате внимателно вашето поведение. Не е ли вярно, че по-голямата част от огорченията, които тормозят душата ти, липсата на вътрешен мир се дължат на това, не че си отговарял на Божия повик, а че си вървял - може би - по пътя на лицемерите, защото си се концентрирал само върху себе си? Имайки печалното намерение да поддържаш сред околните единствено привидност на християнско поведение, ти вътрешно в себе си не си желал да приемеш отричането, да умъртвиш нередните си страсти, да се отдадеш безусловно и самоотвержено като Исус Христос.

Обърнете внимание, че в тези моменти на размишление пред олтара не можете да слушате думите на свещеника единствено и само като израз на съкровената молитва на всеки от вас. Аз ви представям едни мисли, набелязвам едни точки, за да ги приемете активно и на свой ред да помислите върху тях, като ги направите тема за личен и мълчалив разговор между Бог и вас с намерението да ги приложите в съответната ситуация. И с просветлението, което ви дава Господ, да отличите кое във вашето поведение е праволинейно и кое води по лош път, за да се поправите с Неговата благодат.

Благодари на Господ за многобройните добри дела, които безкористно си извършил, понеже можеш да изпееш с псалмопевеца: „Извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми”^[1]. Помоли Го също за прошка за твоите опущения и за грешните стъпки, когато си навлязъл в този печален лабиринт на лицемерието, заявявайки, че искаш Божията слава и благото на ближния, докато в действителност си работил за своето въздигане… Бъди дързък, бъди великодушен и заяви: Не! Вече не искам повече да мамя Господ и човечеството.

^[1] Пс. 39(40):3.