С поглед, вперен в целта

Припомням ви тези сурови истини, за да ви приканя да огледате внимателно подбудите, които направляват вашето поведение, с цел да поправите това, което има нужда от поправяне, насочвайки всичко в служба на Бог и на вашите братя, хората. Забележете, че Господ е минал покрай нас, погледнал ни е с любов и „и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена”^[1].

Пречистете намеренията си, вършете всичките си работи от любов към Бог, прегръщайки кръста на всеки ден с радост. Казвал съм го хиляди пъти, понеже смятам, че тези мисли трябва да са запечатани в сърцата на християните – не само да приемаме несгодите, а напротив – дори да ги обичаме; да обичаме физическата или духовната болка и да я поднасяме на Бог като удовлетворение за нашите лични грехове и за греховете на всички хора. При това положение, уверявам ви, тази мъка няма да ви тежи.

И вече човек не носи какъв да е кръст, той открива Кръста на Христос и придобива утехата, че Изкупителят се нагърбва да носи товара. Ние сътрудничим като Симон Киринеец, който - когато се връща от работа на нивата си и мисли вече за заслужена почивка - е принуден да вземе кръста на раменете си, за да помогне на Исус^[2]. Да бъдеш доброволен Христов киринеец, да придружаваш съвсем отблизо Неговото страдащо човешко естество, приравнено на един престъпник – това не представлява нещастие за една влюбена душа, а носи увереност, че Бог е близо и ни благославя, като ни е избрал за това.

Доста често немалко хора са ми говорили с удивление за радостта, която благодарение на Бог изпитват и разпръскват моите деца в Опус Деи. Пред този очевиден факт винаги давам едно и също обяснение, защото не знам друго: основата на тяхното щастие се състои в това, че не се боят нито от живота, нито от смъртта, че не се плашат от трудностите; състои се във всекидневното им усилие да живеят с жертвоготовен дух, винаги готови - независимо от личната си нищета и слабост - да се отрекат от себе си, за да направят по-поносим за другите пътя на християнина.

^[1] 2 Тим. 1:9.

^[2] Срв. Марк. 15:21.