Пълнота на християнския живот

Става ми мъчно само при мисълта за някои католици – Божи чеда, призвани чрез кръщението да бъдат подобни на Христос, които успокояват съвестта си с едно чисто формално благочестие, с религиозност, която ги кара да се молят от дъжд на вятър – само когато имат нужда; да присъстват на литургия единствено в предписаните дни – и то невинаги, докато се грижат акуратно за спокойствието на стомаха си, като ядат в точно определени часове; да отстъпват от вярата си и да я заменят с чиния леща, само и само за да не се откажат от своите удобни навици… А после най-безсрамно и скандално да се бият в гърдите, че са християни, за да се издигнат. Не! Да не се задоволяваме с такива декларации! Искам ви цели християни – от главата до петите. И за да се постигне, трябва без никакви пазарлъци да търсите подходящата духовна храна.

От личен опит ви е известно – а и сте чували често да го повтарям, за да се избегне обезсърчаването – че духовният живот се състои в това да се започва отново и отново всеки ден; и виждате с поглед във вашето сърце както и аз в моето, че е необходимо непрекъснато да се борим. Сигурно сте забелязали, когато правите вашия изпит на съвестта (и при мен се случва същото; извинете, че правя тези сравнения, но докато ви говоря, разглеждам с Господ нуждите на моята душа), че често претърпявате малки несполуки, а понякога те ви изглеждат огромни, защото разкриват очевидна липса на любов, на отдаване, на самопожертвувателен дух, на почтеност. Подхранвайте желанието за покаяние с искрен дух на съкрушение, но не губете своя вътрешен мир.