Исус предаде Себе Си – саможертва от любов. И ти също, ученико на Христос; ти, възлюбено Божие дете; ти, който си изкупен с цената на Кръста; ти също трябва да си готов да се отречеш от себе си. Затова каквито и да са обстоятелствата нито ти, нито аз можем да се държим егоистично, обуржоазено, задоволено, разюздано и – извинявай за откровеността – направо глупаво! „Ако желаеш човешката слава и искаш да бъдеш почитан и да ти се кланят, ако търсиш само приятен живот, значи си сбъркал пътя… Никому не е позволено да влезе в града на светците, да намери покой и да царува с Царя, ако не е преминал по тесния каменист и стръмен път на страданията.”^[1]

Необходимо е доброволно да решиш да се натовариш с кръста. Ако ли не, устата ти ще казва, че подражаваш на Христос, ала фактите ще я опровергават. И няма да успееш да имаш съкровена връзка с Божествения учител, нито истински ще Го обичаш. Важно е ние, християните, да бъдем твърдо убедени, че не можем да следваме Господ, ако не умеем да се лишаваме драговолно от толкова много неща, изисквани от капризите, суетата, удобството и изгодата…

Не трябва и ден да мине, без да си му придал на живота привлекателност с помощта на благодатта и красотата на умъртвлението. И отхвърли мисълта, че това ще те направи нещастен. Непълна ще е радостта ти, ако не се научиш да побеждаваш самия себе си, ако се оставиш да те мачкат и потискат твоите страсти и прищевки, вместо да нарамиш храбро твоя кръст.

^[1] Псевдо Макарий Египетски, Homiliae (Проповеди – б. пр.), 12, 5 (PG 34, 559).