„Ego sum via, veritas et vita“, „Аз съм пътят и истината и животът.”^[1] С тези недвусмислени думи Господ ни посочи кой е истинският път, който води до вечното щастие. „Аз съм пътят” – Той е единствената пътека, която свързва Небето със земята. Заявява го на всички хора, но специално го припомня на онези – като теб и като мен – които сме Му казали, че сме решени съвсем сериозно да приемем нашето призвание да бъдем християни, та Бог да присъства винаги в нашите мисли, на нашите устни и във всички наши действия, дори в най-обикновените и обичайните.

Исус е пътят. Той е оставил на тази земя ясните следи от своите стъпки – незаличими знаци, които нито ерозията на времето, нито коварството на враговете са могли да изтрият. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.”^[2] Колко ми е приятно да го напомням! Исус Христос – такъв, какъвто беше вчера за апостолите и хората, които го търсеха, днес живее за нас и ще живее навеки. Ние, хората, понякога не успяваме да забележим присъствието Му – винаги насъщно – понеже гледаме с уморени и замъглени очи. Сега, започвайки нашата молитва до олтара, да Го помолим, подобно на слепеца от Евангелието, който казва: „Господи, да прогледам”^[3] – да се изпълни разумът ми със светлина и словото на Исус да пронизва мислите ми; да се вкорени в душата ми Неговият живот, та да се преобразя с оглед на вечната слава!

⃰ Проповед, произнесена на 3 април 1955 г.

[1] Иоан. 14:6.

^[2] Евр. 13:8.

^[3] Лук. 18:41.