Нека завършим с един откъс от Евангелието за днешната литургия: „Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, където беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, а Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.”^[1] Какво ясно доказателство за великодушие е това разточителство на Мария! Юда съжалява, че така се е похабил парфюм, който струва – неговата алчност го прави да смята много добре – „триста динария”^[2].

Истинското отричане ни подбужда да бъдем много щедри към Бог и към нашите братя – да бъдем дейни, да търсим средства, да дадем всичките си сили, за да помогнем на изпадналите в нужда. Християнинът не може да се задоволи с работа, която му позволява да печели достатъчно, за да издържа себе си и собственото си семейство. Неговото щедро сърце ще го подтикне да запретне ръкави, за да подпомогне останалите – по благоволение и по справедливост, както пише свети Павел на римляните: „Македония и Ахаия благоволиха да направят някое подаяние за бедните светии в Йерусалим. Благоволиха, па и длъжни им са. Понеже, ако езичниците станаха съучастници в техните духовни блага, то длъжни са и тям да услужват със своите телесни блага.”^[3]

Не бъдете стиснати, нито свидливи към Този, Който така щедро се раздаваше за нас и дори ни се отдаде напълно, без всякаква мярка. Помислете колко ви струва – и финансово – да бъдете християни? Но преди всичко не забравяйте, че „Бог люби оногова, който драговолно дава. А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело”^[4].

Като се докосваме през Страстната седмица до страданията на Исус Христос, нека помолим Дева Мария да можем и ние като нея^[5] да оценяваме и да пазим в сърцето си всички тези поучения.

^[1] Иоан. 12:1-3.

^[2] Иоан. 12:5.

^[3] Рим. 15:26-27.

^[4] 2 Кор. 9:7-8.

^[5] Срв. Лук. 2:19.