125

Трябва да бъдем взискателни към себе си във всекидневния живот, за да не си измисляме фалшиви проблеми, неприсъщи нужди, които в крайна сметка произлизат от суета, от прищевки, от един дух, склонен към удобства и леност. Трябва да вървим към Бог с бързи крачки, без излишен товар и багаж, които да затрудняват придвижването. Защото бедността на духа не се изразява в това да нямаш, а наистина да си се отрекъл от имането; трябва постоянно да внимаваме да не би да се заблудим, че нещо ни трябва поради въображаеми непредвидими обстоятелства. „Търсете необходимото, търсете това, което ви стига. И не искайте повече. Това, което е в повече, е бреме, а не подкрепа; притиска, а не издига.”[1]

Като ви давам тези съвети, не изхождам от странни, ненормални или усложнени ситуации. Познавам един човек – той използваше като разделител за книги малки листчета, на които записваше кратки молитви, които да му помагат да живее в Божието присъствие. Обзе го желание да съхрани с голяма обич това съкровище, но по едно време си даде сметка, че се е привързал към тези никакви хартийки. Виждате какъв пример за добродетели! Не бих се притеснявал да ви посоча всичките си недъзи, ако можеха да ви послужат за нещо. Разкрих една нелицеприятна история, понеже може би и при тебе става нещо подобно: с твоите книги, с твоите дрехи, с твоята маса, с твоите… идоли от кинкалерията.

При такива случаи ви препоръчвам да се посъветвате с вашия духовен ръководител без притеснения и угризения. Понякога за лек може да послужи една малка жертвичка – да се избягва за кратко време употребата на нещото. Или казано по друг начин, няма нищо да ти стане, ако веднъж се откажеш от транспорта, който обикновено ползваш, и дадеш като милостиня парите, които спестиш, колкото и малко да са те. При всички положения имаш ли дух на отричане, постоянно ще намираш поводи да го практикуваш резултатно и дискретно.

След като ви разтворих душата си, чувствам необходимост да ви призная също, че имам една привързаност, от която никога не бих желал да се отрека: това е любовта ми към всеки от вас. Научих го от най-добрия Учител и с удоволствие ще следвам вярно Неговия пример – да обичам безгранично душите, започвайки от околните. Нима не ви трогва това горещо братолюбие, тази нежност! на Исус Христос, на която се позовава евангелистът, като описва един от учениците – „когото Иисус обичаше”[2].

[1] Свети Августин, Sermo (Проповеди – б. пр.), LXXXV, 6 (PL 38, 523).

[2] Иоан. 13:23.

Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език