Бог обича онзи, който дава с радост

Във връзка с пълното отричане, което Господ иска от нас, ще ви посоча още една особено важна точка – здравето. Сега мнозинството от вас са млади; преминавате през този чудесен етап на жизнен разцвет, когато преливате от енергия. Ала времето минава и неизбежно започва да се проявява физическата умора, постепенно идват ограниченията на зрелостта и накрая – неразположенията на старостта. Освен това всеки от нас във всеки момент може да се разболее или да се сдобие със сериозни здравословни проблеми.

Само ако използваме правилно – по християнски – времето на добро здраве, добрите години, ще приемаме със свръхестествена радост случаите, които хората погрешно определят като лоши. Без да изпадам прекомерно в детайли, искам да ви предам моя личен опит. Докато сме болни, можем да бъдем доста досадни: „Не се грижат добре за мен, никой не ми обръща внимание, не се отнасят към мен, както заслужавам, никой не ме разбира…” Дяволът, който винаги дебне, атакува по всякакъв повод. По време на болест тактиката му е да подбужда един вид психоза, която да ни отдалечи от Бог, която да отрови обстановката или да разруши това съкровище от заслуги, което – за благото на всички души – се постига, когато понасяме със свръхестествен оптимизъм болката – при положение, че обичаме. Така че ако Божията воля е да ни стигне нещастието, приемете го като знак, че Бог ни смята за узрели да се присъединим по-отблизо към Неговия изкупителен кръст.

И така, за това е нужна подготовка, започната отдавна, вършена всеки ден с едно свято себеотрицание, та да бъдем подготвени да понесем достойно, ако Господ ни го позволи, болестта или несполуката. Още сега се възползвайте от получените всекидневни възможности – от някое лишение, от обичайните леки проявления на болката, от умъртвленията и прилагайте на дело християнските добродетели.