123

Преди много години, повече от 25, посещавах една социална кухня за просяци, които нямаха за деня друга храна освен тази, която им даваха там. Беше едно голямо помещение, за което се грижеше група добри дами. След първото раздаване на храната идваха други просяци, за да оберат останалото. Във втората група вниманието ми привлече един от тях – притежател на калаена лъжица. Изваждаше я внимателно от джоба, почти скъпернически, радваше й се и след като привършеше порцията си, отново я поглеждаше с поглед, който направо крещеше: Моя е!, облизваше я два пъти, за да я почисти, и отново доволен я скриваше сред гънките на своите дрипи. Действително тя беше негова! На един клет бедняк, който сред онези хора – събратя в несретата – се чувстваше богат.

По същото време познавах една госпожа с благородническа титла, гранд на Испания. За Бог това не значи нищо. Всички сме равни, всички сме синове на Адам и Ева, слаби създания, с добродетели и пороци, способни – ако Господ ни изостави – на най-лошите престъпления. Откакто Христос ни изкупи, няма привилегии по раса, нито по език, нито по цвят, нито по потекло, нито по богатство – всички сме Божи деца. Тази госпожа, за която сега става дума, живееше в една наследствена къща, ала не харчеше за себе си дори две песети на ден. В замяна на това плащаше много добре на прислугата, а останалите средства даваше за подпомагане на нуждаещи се, докато тя понасяше лишения от всякакъв род. Тази жена притежаваше много от благата, така желани от мнозина, ала тя лично беше бедна, отдадена на умъртвления, напълно отрекла се от всичко. Разбирате ли ме? Впрочем, достатъчно е да се вслушаме в думите на Господ: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно”[1].

Ако искаш да постигнеш този дух, те съветвам да бъдеш пестелив към себе си и много щедър към останалите. Избягвай излишните разходи за лукс, за прищевки, за суета, за комфорт… Не си измисляй различни нужди. С една дума – научи се от свети Павел: „Знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява.”[2] И подобно на апостола по този начин ще станем победители в духовната битка – като държим сърцето освободено, без обвързване.

„Всички, които идваме на терена на вярата, казва свети Григорий Велики, поемаме задължението да се борим срещу лукавите духове. Тези духове не притежават нищо на този свят и следователно щом пристигат голи, и ние трябва голи да се борим с тях. Понеже ако някой облечен се бори с някой без дрехи, бързо ще бъде съборен, тъй като противникът му ще има за какво да го хване. А какво са земните работи, ако не някакъв вид облекло?”[3]

[1] Мат. 5:3.

[2] Фил. 4:12-13.

[3] Свети Григорий Велики, HomiliaeinEvangelia, 32, 2 (PL 76, 1233).

Предмети
Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език