Следвайки примера на нашия Господ, себеотрицанието, което ви проповядвам, е едно господство над себе си, а не креслива и предизвикателна беднотия, прикритие за мързела и немарливостта. Трябва да ходиш облечен според твоето обществено положение, според обкръжението ти, според семейството ти, според твоята работа…, като твоите приятели, но, за Бога, със стремежа да представяш един правдив и привлекателен образ на истински християнски живот. Съвсем естествено, без чудатости; уверявам те, че е по-добре да бъркаш, като прекаляваш в следването на Христос, отколкото като грешиш. Ти как си представяш нашия Господ? Не си ли мислил колко достойно е носел този безшевен хитон, който може би е изтъкан от ръцете на Дева Мария? Нима не се сещаш как в къщата на Симон Той се оплаква, че не са Му предложили вода да се измие, преди да седне на трапезата?^[1] Несъмнено Той споменава тази липса на добри обноски, за да наблегне на поучението, че любовта се проявява в дребните детайли, а също така и се опитва ясно да покаже, че се придържа към обичаите на съответното обкръжение. Следователно ти и аз ще полагаме усилия да се откъснем от земните блага и удобства, но без да излизаме от добрия тон, нито да вършим странни работи.

Според мен ясен знак, че се чувстваме стопани на света, верни разпоредници Божи, е да пазим това, което използваме, с намерението да се съхрани, да трае по-дълго, да е в добро състояние, да служи колкото се може по-дълго за своето предназначение, да не се разваля. В центровете на Опус Деи ще намерите просто, уютно обзавеждане и най-вече много чистота, защото бедността на един дом не бива да се бърка с лошия вкус и с мръсотията. Независимо от това аз намирам за естествено ти – съобразно твоите възможности и обществени и семейни ангажименти – да притежаваш стойностни вещи и да полагаш за тях грижи с дух на умъртвление и на отричане.

^[1] Срв. Лук. 7, 36-50.