Държейки се нормално – като хората около нас – и със свръхестествена чувствителност, ние само следваме примера на Исус Христос, истински Бог и истински Човек. Обърнете внимание, че целият Му живот е напълно естествен. Живее 30 години, без да привлича вниманието, като обикновен работник и в селото Му го знаят като сина на дърводелеца. И през обществения Му живот не се забелязва нищо странно или ексцентрично, което да Го откроява. Заобикаля се с приятели – като всеки от съгражданите си, и не се отличава от тях по Своя вид. Дотолкова, че за да го посочи, Юда трябва да договори някакъв знак: „Когото целуна, Той е”^[1]. У Исус няма никакви чудновати черти. Мен ме трогва този начин на поведение на нашия Учител, Който минава сред хората като най-обикновен човек.

Йоан Кръстител, следвайки по-особено призвание, носи дрехи от камилска вълна и се храни със скакалци и див мед. Спасителят носи хитон, изтъкан цял, яде и пие като останалите, радва се от чуждото щастие, трогва се от болката на ближния, не отблъсква поканите за трапеза от Своите приятели, от никого не крие, че дълги години е изкарвал прехраната с ръцете Си, като е работил заедно с Йосиф, дърводелеца. Така и ние трябва да действаме на този свят – като нашия Господ. Казано с малко думи – сред хората трябва да ходим с чисти дрехи, с чисто тяло, а най-вече с чиста душа.

Същевременно Господ – защо да не го отбележим – Който проповядва такова чудно отричане от земните блага, проявява възхитителна загриженост те да не се разпиляват. След чудото с умножаването на хлябовете, които така щедро нахраниха повече от пет хиляди души, „рече на учениците Си: съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали от тия, които ядоха”^[2]. Ако внимателно размишлявате върху целия този епизод, ще се научите никога да не бъдете скъперници, а добри разпоредители на талантите и материалните средства, които ви предоставя Бог.

^[1] Мат. 26:48.

^[2] Иоан. 6:12-13.