Не те подтиквам да се откажеш от изпълняването на твоите задължения или от търсенето на твоите права. Точно обратното, за всеки от нас едно отстъпление от този фронт обикновено означава да дезертираме страхливо от борбата за святост, към която Бог ни е призовал. Затова с чиста съвест трябва да полагаш усилия – особено в работата ти – та нито на теб, нито на твоите да ви липсва необходимото за един достоен християнски живот. Ако в някой момент усетиш лично на твоя гръб тежестта на немотията, не се натъжавай, нито се бунтувай. Пак повтарям – старай се да използваш всички достойни способи, за да излезеш от това положение, защото да действаш по друг начин би означавало да изкушаваш Бог. И докато се бориш, си припомни, че всичко води към добро^[1], всичко – дори недоимъкът и бедността съдействат за доброто на тези, които обичат Господ. Научи се още отсега да посрещаш с радост дребните ограничения, неудобствата, студа, горещината, лишаването от нещо, което смяташ за нужно, невъзможността да почиваш както и когато искаш, глада, самотата, неблагодарността, неразбирането, позора…

^[1] Срв. Рим. 8:28.