Ако искате по всяко време да действате като господари на самите себе си, съветвам ви да положите много голямо старание да се отречете от всичко – без страх, без опасения и недоверие. След това, като изпълнявате вашите лични, семейни задължения, използвайте праведно честните земни средства, без да забравяте, че служите на Бог, на Църквата, на вашето професонално занятие, на вашата страна, на цялото човечество. Имайте предвид, че главното не се състои в материалното – да имаш това и да нямаш онова, а в поведението, съответстващо на истината, на която ни учи нашата християнска вяра: създадените блага са само средства. Следователно не ги смятайте за крайна цел: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат, защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”^[1].

Когато някой гради щастието си единствено върху земните неща – бил съм свидетел на истински трагедии, той изопачава тяхната разумна употреба и руши реда, мъдро установен от Създателя. Тогава сърцето остава тъжно и неудовлетворено; то задълбава по едни пътеки на вечно недоволство и накрая е станало роб тук, на земята – подвластно на тези същите блага, които може би са придобити с цената на неимоверни усилия и лишения. Но най-вече ви съветвам никога да не забравяте, че Бог не намира място и не живее в едно сърце, омърсено от безредна, груба и празна любов. „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.”^[2]„Да привържем, прочее, сърцето си към любовта, способна да ни направи щастливи… Да пожелаем съкровищата на Небето.” ^[3]

^[1] Мат. 6:19-21.

^[2] Мат. 6:24.

^[3] Свети Йоан Златоуст, InMatthaeumhomiliae (Проповеди по Евангелието на свети Матей – б. пр.), 63, 3 (PG 58, 607).