Благородството на християнина

Щедри сърца с истинско себеотричане иска Господ. Ще го постигнем, ако развържем дебелите въжета и тънките връзки, които ни привързват към нашето аз. Няма да скрия, че това решение изисква постоянна борба, едно надскачане на самия разум и волята, едно отричане – казано накратко – много по-мъчително от изоставянето на най-желаните материални блага.

Това себеотрицание, което Учителят проповядва, което очаква от всички християни, задължително води до външни прояви. Исус Христос „върши и учи”^[1], не толкова с думи, колкото с дела известява учението Си. Видяхте Го как се ражда в един обор в крайна бедност, как спи в сламата на едни ясли и сънува първите си сънища на земята. По-късно, по време на своите апостолски пътувания, сред многото примери ще си спомните ясното предупреждение към един желаещ да го придружи като ученик: „Лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони”^[2]. Не изпускайте от поглед и картината, описана в Евангелието, където апостолите, за да залъжат глада си, една събота късат пътьом житни класове.^[3]

^[1] Деян. 1:1.

^[2] Лук. 9:58.

^[3] Срв. Марк. 2:23.