Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Смирение > Параграф 114
114

В тази перспектива бъдете убедени, че ако наистина искаме да следваме Господ отблизо и да извършваме истинско служение на Бог и на цялото човечество, трябва сериозно да бъдем откъснати от нас самите: от даровете на разума, от здравето, от честта, от благородните амбиции, от триумфите, от успехите.

Намеквам също — защото твоята решимост трябва да стигне дотук — за прекрасния стремеж да се опитваме изключително да отдаваме на Бог цялата слава и да Му отдаваме възхвала. Нашата воля трябва да следва това ясно и точно правило: ”Господи, искам това или онова, само ако на Теб Ти харесва; иначе какво да правя с него?“. По този начин нанасяме смъртоносен удар на егоизма и на суетата, които се извиват във всяко съзнание, и в същото време постигаме истинския мир на душата, с откъсване, което води до притежание на Бог, все по-съкровено и наситено.

За да подражаваме на Исус Христос, сърцето трябва да бъде изцяло свободно от всяка привързаност. ”Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“. А св. Григорий Велики коментира: ”Не е достатъчно да изоставяме това, което притежаваме, ако след това не се откъсваме от самите себе си. Какво означава това откъсване от себе си? Ако изоставим самите себе си, къде ще идем извън нас? Кой може да върви, ако вече е изоставил себе си? Да имаме обаче предвид, че различно е състоянието на нетленната природа от това, в което сме изпаднали поради греха, както различно е положението на това, което сме направили, от това, в което сме били поставени при сътворението. Трябва да изоставим самите себе си, както сме се докарали поради греха, и да останем каквито сме били провъзгласени от делото на благодатта. Ако действително някой надменен стане смирен след обръщането в Христа, изоставя самия себе си; ако някой похотливец промени живота си и стане целомъдрен, извършва, разбира се, откъсване от себе си; ако някой алчен престане да ламти за богатства и се научи да дарява от своето, докато преди това е крадял от другите, несъмнено изоставя самия себе си“ [св. Григорий Велики, Homiliae in Evangelia, 32, 2].

 

 

 

Благородство на християнина

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща