Имайки това предвид, бъдете убедени, че ако наистина искаме да следваме отблизо Господ и истински да служим на Бог и на цялото човечество, трябва да се отречем от самите себе си – от даровете на разума, от здравето, от достойнството, от благородните амбиции, от победите, от успехите.

Тук говоря също така – понеже вашата решимост трябва да стигне и до това – и за тези чисти намерения, с които се опитваме да отдаваме цялата слава на Бог и да Го славим, съобразявайки нашата воля с това ясно и точно правило: ”Господи, искам това или онова само ако Ти е угодно, понеже ако не е така, на мен за какво ми е?”

По този начин нанасяме смъртоносен удар на егоизма и на суетата, които се спотайват във всяка съвест. Така постигаме истинския мир в душите си – с това поведение на самоотрицание, което се увенчава с едно все по-съкровено и по-действено единение с Бог.

За да подражаваме на Исус Христос, сърцето трябва да е свободно от каквато и да е привързаност. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си , да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”^[1] А свети Григорий пояснява: „Не е достатъчно да се отречем от това, което притежаваме, ако след това не се отречем и от себе си. Но какво означава това отричане от себе си? Ако изоставим себе си, къде да идем? Кой е този, който изоставя себе си? Да имаме обаче предвид, че като същества можем да сме в едното от две състояния: в едното сме изпаднали поради греха, докато в другото сме били поставени от Бог при сътворението. В едното сме били сътворени, в другото сме поставили сами себе си. Трябва да изоставим самите себе по отношение греха, но да останем категорично такива, каквито сме били установени от делото на благодатта. Така ако действително някой горделивец стане смирен след обръщането в Христа, той вече се е откъснал от себе си; ако някой похотливец промени живота си и стане целомъдрен, той също се откъсва от себе си спрямо това, което е бил; ако някой алчен престане да ламти за богатства и се научи да дарява от своето, докато преди това е крадял от другите, несъмнено изоставя самия себе си.“ ^[2]

^[1] Мат. 16:24-26.

^[2] Свети Григорий Велики, HomiliaeinEvangelia (Проповеди върху Евангелията – б. пр.), 32, 2 (PL 76, 1233).