Josemaría Escrivá Obras
113

Не знам дали като деца ви е била разказвана приказката за селянина, който получил в дар златист фазан. След като преминал първият миг на веселие и на удивление заради подаръка, добрият човек започнал да се пита къде да го разположи. След доста часове съмнения и хипотези решил да го сложи в курника. Кокошките, заслепени от красотата на новодошлия, го наобикаляли с възхищението на този, който е открил полубог. Сред толкова много въодушевление настъпил часът за ядене и когато стопанинът започнал да хвърля първите шепи храна за птици, фазанът — огладнял от чакане — се хвърлил лакомо да се натъпче. Пред един толкова вулгарен спектакъл — това чудо на красотата ядяло с лакомията на което и да е друго животно — неговите разочаровани другарки от курника се нахвърлили с клюн срещу падналия идол и му оскубали всички пера. Също толкова тъжно е падението на този, който издига в култ самия себе си; толкова по-катастрофално, колкото повече нещастникът се е въздигнал на собствените си сили, уповавайки се самонадеяно на своите лични способности.

Ваш ред е да извлечете практически последствия за вашия ежедневен живот, чувствайки се пазители на таланти — свръхестествени и човешки — които трябва да оползотворявате правилно; отблъсквайте смехотворната измама да считате, че нещо ви принадлежи, сякаш е единствено плод на вашите усилия. Помнете, че има едно събираемо — Бог — от което никой не може да се абстрахира.

 

 

Предишен Виждам глава Следваща