Не знам дали са ви разказвали като деца приказката за селянина, на когото подарили златен фазан. След първоначалната изненада и радост от този подарък, новият собственик потърсил място, където да го затвори. След няколко часа, след много двоумения и различни идеи, решил да го сложи в кокошарника. Кокошките, възхитени от красотата на новодошлия, се въртели около него със смайването на този, който среща един полубог. Още не затихнала глъчката около новия, дошъл часът за даване на храна и когато стопанинът хвърлил първите шепи зърна, фазанът – добре изгладнял от чакането – се нахвърлил лакомо и нахално да си засити глада. Пред тази тъй грозна гледка – това чудо на красотата кълвало с лакомията на най-просто пернато, разочарованите обитателки на кокошарника се нахвърлили с клюнове върху падналия идол и му оскубали перушината. Така тъжно е срутването на самовлюбения, което е толкова по-печално, колкото по-високо се е изкатерил върху собствените си сили, високомерно уверен в личните си способности.

Направете си практически изводи относно вашия всекидневен живот, отчитайки, че сте хранилище на едни таланти – свръхестествени и човешки, които трябва да използвате правилно. И отхвърлете смешната заблуда, че нещо ви принадлежи, сякаш е плод единствено на вашето усилие. Спомнете си, че има и още едно събираемо – Бог, без което никой не може да мине.