Josemaría Escrivá Obras
112

Достатъчно е да припомним няколко черти на Божията Любов, която се въплъщава, и веднага Неговото великодушие ни докосва душата, разпалва ни, подтиква ни благо към болка на съкрушение на сърцето заради нашето поведение, толкова често дребнаво и егоистично. Исус Христос не се колебае да се понижи, за да издигне нас от нечестието към достойнството на Божии чеда, на Негови братя. Ти и аз обаче често се възгордяваме глупаво заради получените дарове и таланти, правейки така, че да станат пиедестал, за да се налагаме над другите, сякаш заслугата за някои действия, довършени с относително съвършенство, зависи изключително от нас: ”Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?.

Обмисляйки Божията отдаденост и Неговото нихилиране — казвам го, за да размислим върху това, и всеки да мисли за себе си — тщеславието, самонадеяността на надменния разкриват своята природа на ужасни грехове, именно защото разполагат човека на противоположната крайност на образеца, който Исус Христос ни предложи със Своето поведение. Помислете добре: Той, Който бил Бог, смирил Себе Си. Човекът, горд със собственото си ”аз“, претендира на всяка цена да превъзнася себе си, непризнавайки, че е направен от груба керамика.

 

 

Предишен Виждам глава Следваща