В началото на Страстната седмица сме, наближава часът в който изкуплението на цялото човечество се извърши на Голгота. Това ми се струва особено благоприятно време ти и аз да се спрем върху начина, по който Исус, нашия Господ, ни е спасил, да съзерцаваме Неговата наистина необяснима любов към нас, клетите създания, направени от пръстта на земята.

„Помни, че си прах и в прах ще се превърнеш”^[1] ни предупреждава нашата майка Църквата в началото на Великия пост, с цел никога да не забравяме, че сме нещо незначително, че един ден нашето тяло – сега толкова жизнено – ще изчезне подобно на праха, който вдигат краката ни при ходене; „Ще се разпилее като мъгла, разгонена от лъчите на слънцето”^[2].

⃰ Проповед, произнесена на 4 април 1955 г., Велики понеделник.

[1] Думи при ритуала на поръсване с пепел на Пепеляна сряда, срв. Бит. 3:19.

^[2] Прем. 2:4.

Примерът на Христос

Бих искал, след като ви припомних така сурово нашата лична незначителност, да възхваля пред вас един друг аспект – Божественото великодушие, което ни крепи и ни възвисява. Чуйте думите на апостола: „Защото вие знаете милостта на Господа Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия”^[1]. Спокойно разгледайте примера на Учителя и веднага ще разберете, че разполагаме с обширна тема, по която можем да размишляваме цял живот, за да извлечем конкретни и искрени решения да бъдем по-всеотдайни. Защото целта, която трябва да достигнем – не я губете никога от поглед – е всеки от нас да се отъждестви с Исус Христос, Който, както вече чухте, стана беден заради теб, заради мен, и пострада, давайки ни пример, за да вървим по Неговите стъпки^[2].

^[1] 2 Кор. 8:9.

^[2] Срв. 1 Петр. 2:21.