Погледнете Мария. Няма друго създание, което да е приело с по-голямо смирение Божите планове. Смирението на „рабинята Господня”^[1] ни дава основание да я призоваваме като „причина на радостта ни”. Ева, след като съгреши - като искаше в безумието си да стане равна на Бог - се криеше от Господ и се срамуваше; беше тъжна. Мария, като признава, че е Господня рабиня, става майка на Божието слово и се изпълва с радост. Нека тази нейна радост – на добра майка, да обхване всички нас. Нека да заприличаме в това на нея – на Света Богородица, и по този начин ще почнем да приличаме повече на Христос.

^[1] Лук. 1:38.