Смирение и радост

Освободи ме от всичко лошо и лукаво в човека.^[1] Отново текстът от литургията ни говори за истинското богоуподобяване – посочва ни лошото тесто, от което сме направени, и всички злостни склонности; а после умолява: „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята свята планина”^[2]. Не се притеснявам да ви призная, че се развълнувах, докато четях тези думи от четивата по време на литургия.

Какво трябва да правим, та да придобием това добро богоуподобавяне? В Евангелието четем, че Исус „по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият”^[3]. Той, Който само с един акт на волята Си можеше да унищожи Своите врагове, използваше човешките средства. Той, Който е Бог и само да решеше, щеше да промени обстоятелствата, ни остави един прекрасен пример – не отиде в Юдея. „Рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш”.^[4] Те искаха да направи нещо извънредно. Забелязвате ли? Давате ли си сметка, че това е един урок върху „истинското богоуподобяване“ и върху „мнимото“?

Истинско богоуподобяване: „Ще се уповават на Тебе – се пее при принасянето на даровете – ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи”^[5]. И радостта изпълва този глинен съд, скрепен със скоби, защото Ти не си забравил молитвата на бедните^[6], на смирените.

^[1] Срв. Пс. 42(43):1; псалм преди четенето на Евангелието по време на литургия.

^[2] Пс. 42(43):3; псалм преди четенето на Евангелието по време на литургия.

^[3] Иоан. 7:1.

^[4] Иоан. 7:3.

^[5] Пс. 9:11.

^[6] Срв. Пс. 9:13.