Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Смирение > Параграф 107
107

”Избави ме от лукав и несправедлив човек“, който е в мен. Още веднъж текстът на литургията ни говори за ”доброто обожествяване“: той изтъква в нашите очи лошото тесто, от което сме направени, с неговите коварни наклонности; след това ни насърчава да възкликнем: ”Emitte lucem tuam“, ”Прати Твоята светлина“, направи да блести Твоята светлина и Твоята истина; нека те ме водят към Твоята свята планина! Не ми е неприятно да ви кажа, че се трогнах, казвайки думите от градуала.

Как трябва да се държим, за да придобием ”доброто обожествяване“? В Евангелието четем, че Исус ”по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият“. Той, Който с един акт на волята Си можел да унищожи Своите врагове, не избягва обаче човешките средства. Той, Който бил Бог и на Когото стигало едно решение, за да промени обстоятелствата, ни е оставил очарователен урок: не отишъл в Юдея. ”Тогава Му рекоха братята Му: ”Замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш“. Желаели да привлича вниманието. Не виждате ли, че е изцяло урок върху ”доброто обожествяване“ и върху ”лошото“?

Добро обожествяване: ”Ще се уповават на Тебе“ — пее оферториумът — ”ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи“. И всичко е радост в тази глинена ваза, пълна с шевове, защото ”Той... не забравя писъка на потиснатите“, молитвата на смирените.

 

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща