Напомням ви, че ако сте искрени, ако се показвате такива, каквито сте, ако се стремите към богоуподобяване чрез смирението, а не чрез гордостта, вие и аз ще се чувстваме уверени във всяка обстановка, ще можем да разправяме винаги за своите победи и ще се наречем победители, укрепени с тези съкровени победи на Божията любов, които носят спокойствието, щастието на душата, толерантността.

Смирението ще ни подбуди да извършим велики дела, но при условие да не загърбваме съзнаването на нашата нищета и да сме убедени в нашата духовна бедност, която се увеличава с всеки изминал ден. „Приеми без колебания, че си слуга, задължен да изпълнява безброй задачи. Не се хвали, че си наречен Божие чедо – нека признаем тази благодат, но да не забравяме за нашата природа; не се възгордявай, ако си се проявил като добър слуга, защото си сторил това, което е трябвало да направиш. Слънцето си върши работата, луната се подчинява, ангелите изпълняват мисията си. Инструментът, който Господ избра за езичниците, казва: „Не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия” (1 Кор. 15, 9). Ние също не бива да искаме сами да се хвалим”^[1] с нашите заслуги – винаги жалки.

^[1] Свети Амброзий, ExpositioEvangeliisecundumLucam (Изложение на Евангелие от Лука – б. пр.), 8, 32 (PL 15, 1774).