Като четях днешното литургично четиво, си представих Даниил сред онези гладни лъвове и без песимизъм – понеже не мога да кажа, че всяко отминало време е било по-хубаво от сегашното, защото във всяко време има добро и зло – си мислех, че и в сегашните години се разхождат свободно доста лъвове и ние трябва да живеем в тази среда. Ръмжащи лъвове, които обикалят и търсят кого да разкъсат.^[1]

Как да избегнем тези зверове? Дано не ни сполетява същото като Даниил. Аз не смятам всяко нещо за чудо, но харесвам тази величественост у Бог и ми е ясно, че щеше да Му е много по-лесно да уталожи глада на пророка или да сложи храна отпреде му. Но не го направи. Вместо това разпоредил чудодейно от Юдея да дойде друг пророк – Авакум, който да му занесе ядене. На Бог нищо не му струваше да стори това голямо чудо, защото Даниил не се намираше в ямата по своя вина, а беше там несправедливо хвърлен от последователите на дявола, защото служеше на Бог и разрушаваше идолите.

Ние – без зрелищни действия, а с обикновен християнски живот, сеейки мир и радост, трябва също да разрушим много идоли: на неразбирането, на несправедливостта, на невежеството, на човешката претенция за самодостатъчност, която арогантно обръща гръб на Бог.

Не се плашете, не се бойте от никаква злина, дори условията, в които работите, да са ужасни и вашето положение – по-лошо от това на Даниил в ямата с кръвожадните животни. Ръцете на Бог са все така могъщи и, ако е необходимо, ще сторят чудеса. Да бъдем винаги верни! Верни на учението на Христос – с една обичлива, съзнателна и радостна вярност, и убедени, че днешните години не са по-лоши от миналите векове, а пък Господ си е все Същият.

Познавах се с един възрастен свещеник, който казваше за себе си с усмивка: аз съм винаги спокоен, съвсем спокоен. Такива трябва да бъдем и ние постоянно – сред света, обкръжени от гладни лъвове, ала без да губим мира и нашето спокойствие. Винаги с любов, вяра и надежда, без никога да забравяме, че – ако е нужно – Господ ще извърши чудеса.

^[1] Вж. 1 Петр. 5:8.