Josemaría Escrivá Obras
 
 
 
 
 
 
  Прятели на Бог > Смирение > Параграф 103
103

Когато наближава мигът на страданията и Исус иска да разкрие по изразителен начин Своята царственост, влиза триумфално в Йерусалим: яздейки осле! Било написано, че Месията трябва да бъде Цар на смирение: ”Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“.

Накрая, по време на тайната вечеря, когато Исус е подготвил всичко, за да се сбогува със Своите ученици, те още веднъж са впримчени в спор върху това кой трябва да бъде смятан за най-голям в тази група избраници. ”Стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан“.

Отново проповядва с пример, с дела. Пред учениците, които спорели поради причини на надменност и тщеславие, Исус се смирява и извършва радостно задължението на слуга. След това, когато се връща на масата, коментира: ”Знаете ли какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму“. Трогва ме Исусовата деликатност, защото не казва: ”Щом Аз направих това, колко повече ще трябва да го правите вие!“. Поставя се на същия план, не задължава: порицава любящо липсата на всеотдайност на тези мъже.

Както на първите дванайсет, така и на нас Господ може да препоръча и препоръчва постоянно: ”Еxemplum dedi vobis“, дадох ви пример за смирение. Станах слуга, за да се научите вие, със смирено и кротко сърце, да служите на всички хора.

 

 

 

Плодовете на смирението

 

[Разпечатайте]
 
[Изпращам]
 
[.pdb]
 
[Пращам в архива]
 
Превеждам параграфи до:
Предишен Виждам глава Следваща