102

Едно осле за престол

Нека отново да вземем Евангелието. Нека се вгледаме в нашия пример – в Исус Христос.

Апостолите Яков и Йоан посредством майка си отварят дума пред Христос да седнат от дясната и от лявата Му страна. Останалите ученици се възмущават от тях. А нашият Господ какво отговаря? „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде , за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина.”[1]

Друг път, отивайки в Капернаум, Исус – както при други преходи – може би беше вървял пред учениците Си. „И когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си – за кой ли път – кой е по-голям. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.”[2]

Не ви ли въодушевява този начин на действие на Исус? За да разберат Неговото учение и да го проумеят напълно, Той им предлага жив пример. Вика едно от децата, които търчат из къщата, и го прегръща. Какво красноречиво мълчаливо действие на нашия Господ! Което казва всичко – Той обича тези, които са като деца. И после добавя, че благодарение на това простодушие, на това духовно смиряване те ще могат да прегърнат Него и Отца, Който е на небесата.

[1] Марк. 10:43-45.

[2] Марк. 9:33-37.

Препратки към Светото писание
Този параграф на друг език