Когато гордостта завладее душата, няма нищо чудно, че след нея – като навързани – идват всички пороци: скъперничеството, невъздържаността, завистта, несправедливостта. Горделивият напразно се мъчи да свали от Неговия трон Бог, Който е милостив към всички създания, та да се настани там той, който действа с каменно сърце.

Трябва да молим Господ да не ни оставя да паднем в това изкушение. Гордостта е най-лошият и най-смешният порок. Ако успее да сграбчи някого с многобройните си миражи, овладеният си придава важност, надува се, възгордява се подобно на жабата от баснята, която толкова се напъва, че накрая се пръсва. Гордостта е неприятна и чисто човешки. Този, който се мисли по-горен от всички и от всичко, постоянно се радва на себе си и презира останалите, които пък му отвръщат с присмех на неговото кухо самомнение.