Josemaría Escrivá Obras
274

Всички празници на Богородица са големи, защото са поводи, които Църквата ни предлага, за да докажем с факти любовта си към Мария. Но ако сред всички Мариини празници трябва да избера един, бих предпочел днешния: божественото майчинство на пресвятата Дева.

Това честване ни отвежда дотам да разгледаме някои от централните тайни на нашата вяра: да размишляваме върху въплъщението на Словото, дело на трите Лица на Преблажената Троица. Мария, дъщеря на Бог Отец, заради въплъщението на Господ в нейната непорочна утроба е избраница на Бог Свети Дух и Майка на Бог Син.

Когато Девата отговорила ”да“, свободно, на плановете, които Създателят й разкривал, божественото Слово приело човешка природа: рационална душа и Тяло, образувано в пречистата утроба на Мария. Божествената природа и човешката природа се сливали в една-единствена Личност: Исус Христос, истински Бог и, оттогава, истински Човек; вечен Единороден на Отца и, от онзи момент, като Човек, истински Син на Мария: затова Богородица е Майка на въплътеното Слово, на Второто Лице на Преблажената Троица, Която присъединила към Себе Си завинаги — без объркване — човешката природа. Можем да кажем съвсем силно на святата Дева, като най-прекрасна възхвала, думите, които изразяват нейното най-високо достойнство: Майка Божия.

 

 

 

Вярата на християнския народ

 


275

Това отвечно е сигурната вяра. Срещу онези, които я отричали, съборът в Ефес възвестил, че ”ако някой не изповядва, че Емануил е истински Бог и че затова пресвятата Дева е Майка Божия, раждайки по плът въплътеното Божие Слово, да бъде анатема“ [Събор в Ефес, кан. 1]

Историята е оставила свидетелство за радостта на християните заради тези ясни, чисти решения, които потвърждавали отново това, което всички вярвали: ”Целият народ от град Ефес, от първите часове на сутринта до вечерта, остана в тревожно очакване на решението... Когато узнахме, че авторът на богохулствата беше свален, всички в унисон започнахме да прославяме Бог и да приветстваме синода, защото врагът на вярата беше паднал. Веднага щом излязохме от църквата, бяхме придружени с факли до нашите домове. Беше вече нощ: целият град празнуваше и беше осветен“ [св. Кирил Александрийски, Epistolae, 24]. Така пише св. Кирил и не мога да скрия, че от разстояние от шестнадесет века онази реакция на народна набожност ме впечатлява дълбоко.

Да даде Господ онази същата вяра да гори в нашите сърца и да се издига от нашите устни песен на благодарност: защото Преблажената Троица, избирайки Мария за Майка на Христос, Човек като нас, постави и всеки от нас под майчиния й покров. Мария е Божия Майка и наша Майка.

 

 


276

Божественото майчинство на Мария е източникът на всички съвършенства и на всички привилегии, които я красят. С оглед на тази титла била зачената непорочна и е благодатна, винаги е дева, била отнесена на Небето с тяло и душа, била увенчана за Царица на творението, над ангелите и светците. Над нея — само Бог. ”Блажената Дева Мария, защото е Божия Майка, има по някакъв начин безкрайно достойнство, произлизащо от безкрайното благо, което е Бог“ [св. Тома Аквински, Summa Theologiae, I, q. 25, a. 6]

Няма опасност да преувеличим. Няма да успеем никога да задълбочим достатъчно тази неизразима тайна; няма да можем никога да благодарим достатъчно на нашата Майка за това, че ни е направила така близка Преблажената Троица.

Бяхме грешници и Божии врагове. Изкуплението не само ни освобождава от греха и ни помирява с Господ: прави ни чеда, дава ни Майка, същата, която родила Словото по човешкост. Може ли да има по-голяма, по-безкрайна любов? Бог копнееше да ни изкупи и разполагаше с много начини, за да извърши Своята пресвята воля, в безкрайната Си мъдрост. Избрал един начин, който разсейва всяко възможно съмнение за нашето спасение и за нашето прославяне. ”Както първият Адам не се родил от мъж и жена, а бил оформен от пръст, така новият Адам, Който трябваше да излекува раната от първия, взе Тяло, оформено в утробата на Девата, за да бъде, колкото до плътта, еднакъв с плътта на онези, които бяха съгрешили“ [св. Василий, Commentarius in Isaiam, 7, 201].

 

 

 

Майка на прекрасната Любов

 


277

"Ego quasi vitis fructificavi...: Аз съм като лоза, която ражда благодат, и цветовете ми са плод на слава и богатство“. Така казва първото четиво на днешната света литургия. Нека сладкото благоухание на набожността към нашата Майка да изобилства в нашата душа и в душата на всички християни, за да ни води до най-пълното упование в онази, която бди винаги за нас.

”Ego mater pulchrae dilectionis et timoris, et agnitionis et sanctae spei; Аз съм тази майка, от която можете да се научите на чиста Любов, на страх Божи, на мъдрост, на свята надежда“. Ето уроците, които Богородица днес ни предлага. Урок на прекрасна любов, на морално чист живот, на чувствително и пламенно сърце, за да се научим да бъдем верни в служението на Църквата. Това не е каква да е любов: това е Любовта. Тук няма предателства, сметки, забравяния. Прекрасна любов, защото има за начало и за край трисвятия Бог, Който е цялата Красота, цялата Доброта, цялото Величие.

Но се говори и за страх. Не успявам да си представя друг страх, който да не е този да не се отделим от Любовта. Защото Бог, наш Господ, не ни иска малодушни, уплашени или с избеляла отдаденост. Иска ни дръзки, смели, внимателни. Страхът, който свещеният текст споменава, ни отвежда към онова жалване от Писанието: ”Търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих“.

Това може да се случи, ако човекът не е разбрал докрай какво означава да обичаш Бог. Тогава се случва сърцето да се остави да бъде влачено от неща, които не водят до Господ. И следователно, Го губим от поглед. Друг път Господ е Този, Който се крие: Той знае защо. В този случай ни окуражава да Го търсим по-пламенно; така, след като сме Го намерили отново, ще възкликнем с радост: ”Хванах се за Него и Го не пуснах“.

 

 


278

Евангелието на светата литургия ни предложи отново трогателната сцена на юношата Исус, Който остава в Йерусалим да поучава в храма. Мария и св. Йосиф ”изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха“. Божията Майка, която търсила усилно своя Син, изгубен без нейна вина, която изпитала най-голямата радост, намирайки Го отново, ще ни помогне да изминем отново пътя, да поправим това, което е необходимо, когато заради нашето лекомислие или заради нашите грехове не успяваме вече да разпознаем Христос. Ще открием отново така радостта да Го прегърнем пак, да Му кажем, че няма да Го изгубим никога вече.

Мария е Майка на знанието, защото от нея научаваме най-важния урок: че нищо не си струва, ако не сме до Господ; че за нищо не служат всички чудеса на земята, всички удовлетворени амбиции, ако в гърдите ни не гори пламъкът на живата любов, светлината на святата надежда, която е аванс на любовта без край в окончателната родина.

 

 


279

”In me gratia omnis viae et veritatis, in me omnis spes vitae et virtutis; У мен е всяка благодат на път и истина, у мен всяка надежда за живот и за добродетел“. С колко много мкъдрост Църквата е сложила върху устата на нашата Майка тези думи, за да не ги забравят християните! Мария е сигурността, Любовта, която не изоставя никога, винаги отвореното прибежище, ръката, която гали и утешава винаги.

Един отец на Църквата е написал, че трябва да се опитваме да пазим в ума си и в паметта си подредено резюме на живота на Божията Майка [срв. св. Йоан Дамаскин, Homiliae in dormitionem B.V. Mariae, 2, 19]. Сигурно ви се е случвало да разлиствате наръчници по медицина, по математика или по други дисциплини. Там са изброени за спешни справки непосредствените решения, мерките, които трябва да се предприемат, за да не бъркаме в тези науки.

 

 


280

Да размишляваме често върху всичко това, което чухме за Богородица, в обширна, спокойна молитва. Като резултат лека-полека ще се уталожи в душата ни един вид компендиум, който ще ни помага да прибягваме, без да се колебаем, към нея, най-вече, когато нямаме друга опора. В този начин на действие има ли личен интерес от наша страна? Разбира се, да. Но нашите майки да не би да не знаят, че децата са винаги малко користни и че често се обръщаме към тях като към последен ресурс? Знаят го много добре и не се тревожат за това: те са майки за това и тяхната безкористна любов умее да открива — в нашия привиден егоизъм — синовната ни обич и нашето пълно доверие.

Не възнамерявам да свеждам моята и вашата набожност към Богородица до тези спешни повици. Все пак, мисля, че не трябва да се чувстваме унизени, ако понякога ни се случва нещо подобно. Майките не водят сметка за малките знаци на обич, които децата им отреждат; не теглят и не измерват с дребнави критерии. Едно малко любящо внимание го вкусват като мед и веднага отвръщат много по-великодушно, отколкото са получили. Щом толкова много правят майките на земята, представете си какво можем да очакваме от Мария, нашата Майка.

 

 

 

Майка на Църквата

 


281

Обичам да се връщам с въображението си към годините, по време на които Исус останал до Майка Си и които обхващат почти целия живот на Господ на земята. Обичам да Го виждам малък, докато Мария се грижи за Него, целува Го и го кара да играе. Да Го виждам да расте пред влюбените очи на Неговата Майка и на св. Йосиф, Негов баща-пазител. Представете си с колко нежност и с колко внимание Мария и святият патриарх ще да са се занимавали с Исус през Неговото детство и колко, мълчаливо, са научавали постоянно от Него. Техните души трябвало със сигурност да се приспособяват към душата на този Син, Човек и Бог. Затова Майката и след нея св. Йосиф познават повече от който и да е друг чувствата на Христовото Сърце; и затова те са най-добрият път и, може да се каже, единственият, за да стигнем до Спасителя.

”Нека да е във всеки душата на Мария тази, която величае Господ“ — пише св. Амвросий; ”нека да е във всеки душата на Мария тази, която ликува в Бог“. И този отец на Църквата добавя съображения, които на пръв поглед изглеждат смели, но които имат ясен духовен смисъл за живота на християнина: ”Ако по плът една само е Христовата Майка, по вяра всички души раждат Христос“ [св. Амвросий, Expositio Evangelii secumdum Lucam, 2, 26].

Ако се отъждествяваме с Мария, ако подражаваме на нейните добродетели, ще можем да правим така, че Христос да се ражда, по силата на благодатта, в душата на мнозина, които ще се отъждествяват с Него чрез действието на Светия Дух. Ако подражаваме на Мария, по някакъв начин ще участваме в нейното духовно майчинство. Мълчаливо, като Богородица; без да правим да се забелязва, почти без думи, със свидетелството на едно християнско, честно и последователно поведение, с великодушието да повтаряме безспир едно ”fiat“, което да обновява постоянно нашата задушевност с Бог.

 


282

Многото любов към Богородица и известна липса на богословска култура са предизвикали един добър християнин да ми довери нещо, което искам да ви разкажа, защото, макар и в наивиността си, е съвсем логично в малко начетен човек.

”Приемете го — казваше ми — като излияние: опитайте се да разберете моята тъга заради някои неща, които се случват в тези времена. По време на подготовката и развитието на последния събор се чу предложението да се включи в него ”темата за Девата“. Точно така: ”темата“. Така ли говорят чедата? Това ли е вярата, която християните винаги са изповядвали? И откога любовта към Богородица е ”тема“, върху която е позволено да се дискутира, за да се преценява уместността й?“.

”Ако има нещо несъвместимо с любовта, това е скъперничеството. Не се страхувам да говоря ясно; ако не го направя — продължаваше, — би ми се струвало, че обиждам Богородица. Разиска се дали е или не е уместно да наричаме Мария Майка на Църквата. Не искам да се впускам в други подробности. Но как може Божията Майка, която следователно е Майка на всички християни, да не бъде Майка на Църквата, която е обединението на всички онези, които са били кръстени и които са се родили отново в Христос, Сина на Мария?“.

”Не успявам да си обясня — казваше още — откъде се ражда дребнавостта да се скъпим на тази титла на възхвала към Богородица. Колко е различна вярата на Църквата! ”Темата“ за Девата! Да не би чедата да започват да разискват ”темата“ за любовта към майка им? Обичат я и толкова. Ще я обичат много, ако са добри чеда. За ”темата“ — или за схемата — говорят чуждите, онези, които изучават случая като студено изложение на някой проблем“. Дотук честното и набожно, но несправедливо излияние на онази простодушна и много благочестива душа.

 

 


283

Колкото до нас, да продължаваме да разглеждаме тайната на божественото майчинство на Мария в мълчалива молитва, възкликвайки от дъното на душата: ”Дево, Майко Божия, Онзи, Когото светът не може да побере, ставайки Човек, се затвори в твоята утроба“ [Алилуя на литургията за майчинството на Богородица].

Погледнете какво ни кара да казваме днес литургията: ”Блажена утробата на Дева Мария, която прие Сина на вечния Отец“ [Антифон към Причастието в обикновената литургия за Богородица]. Това е старо и ново възклицание, човешко и божествено. Това е като да кажем на Господ, както е обичайно в някои страни, за да се похвали някой човек: блажена майката, която те е родила!

 

 

 

Учителка по вяра, надежда и братолюбие

 


284

”Мария съдействала чрез любовта да роди на Църквата верните, които образуват членовете на онази Глава, на която тя е наистина Майка по тяло“ [св. Августин, De sancta virginitate, 6]. Като Майка поучава; и, пак като Майка, нейните уроци не вдигат шум. Нужно е да имаме в душата основа на финес, щипка внимание, за да разберем това, което тя изразява по-скоро с дела, отколкото с думи.

Учителка по вяра. ”Блажена е, която е повярвала“: така я поздравява св. Елисавета, нейна роднина, когато Богородица се отправя по планините, за да я посети. Преди това било чудно Марииното деяние на вяра: ”Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. При раждането на Сина й съзерцава Божието величие на земята: има хор ангели и както пастирите, така и могъщите на земята идват да се поклонят на Младенеца. Но скоро светото семейство трябва да се приюти в Египет, за да избяга от престъпните решения на Ирод. А след това — тишината: тридесет дълги години на простодушен, обикновен живот, живота на което и да е семейство от някое малко село на Галилея.

 

 


285

Синтетично, светото Евангелие ни улеснява пътя, за да разберем примера на Богородица: ”Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си“. Да се опитваме и ние да й подражаваме, говорейки с Господ във влюбен диалог за всичко, което ни се случва, дори за най-дребните събития. Да не забравяме, че трябва да ги претегляме, преценяваме, да ги виждаме с очи на вяра, за да откриваме Божията воля.

Ако вярата ни е слаба, да прибягваме към Мария. Св. Йоан разказва, че заради чудото на сватбата в Кана, извършено от Христос заради молбата на Майка Му, ”учениците Му повярваха в Него“. Нашата Майка се застъпва постоянно пред Сина си, за да ни слуша и да се разкрива и на нас, така че да можем да провъзгласяваме: ”Ти си Божият Син“.

 

 


286

Учителка по надежда. Мария известява, че ”ще ме облажават всички родове“. Човешки погледнато, на какви мотиви се опирала тази надежда? Коя била тя за мъжете и за жените от своето време? Великите героини от Стария Завет — Юдит, Естир, Девора — имали още на тази земя човешка слава, били приветствани от народа, възвеличавани. Престолът на Мария, като този на Сина й, е кръстът. И в продължение на целия остатък от живота й, докато е отнесена на Небето с тяло и душа, нейното мълчаливо присъствие е това, което ни впечатлява. Св. Лука, който я познавал добре, отбелязва, че Богородица е до първите ученици, в молитва. Така приключва земните си дни онази, която трябваше да бъде възхвалявана от всички създания за вечността.

Какъв контраст между надеждата на Богородица и нашето нетърпение! Често претендираме от Бог за незабавното отплащане на малкото добро, което сме извършили. Веднага щом възникне първата трудност, се оплакваме. Много често сме неспособни да издържим на усилието, да поддържаме надеждата. Защото нямаме вяра: ”Блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа“.

 

 


287

Учителка по братолюбие. Помните сцената на въведението на Исус в храма. Старият Симеон казва ”на Мария, майка Му: ”Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия — и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца“. Безкрайното братолюбие на Мария към човечеството прави така, че да се изпълни и в нея Христовото твърдение: ”Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели“.

С основание върховните понтифи са наричали Мария ”участничка в изкупителните Христови страдания“: ”При това положение, заедно със Сина си, Който страдаше и умираше, тя пострада и почти умря; и при това положение, за спасението на хората абдикира от майчинските права върху Сина и Го пожертва, доколкото й се полагаше, за да умилостиви Божията справедливост, така че с основание може да се каже, че тя изкупи човешкия род заедно с Христос“ [Бенедикт XV, Послание Inter sodalicia, 22-II-1918]. Така сме по-добре в състояние да разбираме онзи момент от страданията на Господ, върху който никога няма да се уморим да размишляваме: ”Stabat autem iuxta crucem Iesu mater eius“, при кръста Исусов стоеше Майка Му.

Наблюдавали сте, че някои майки, подтиквани от законна гордост, бързат да застанат до децата си, когато имат празник, когато получават обществено признание. Други пък дори в тези мигове остават на втори план, обичайки мълчаливо. Мария била такава и Исус го знаел.

 

 


288

Сега обаче, в съблазънта на кръстната жертва, Мария присъства, слушайки с тъга как ”минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: ”Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!“. Богородица слуша думите на Сина си и се присъединява към болката Му: ”Боже Мой! Боже Мой! Защо си Ме оставил?“. Какво можела да направи? Да се слее с изкупителната Любов на Сина си, да принесе на Отца безкрайната болка — като режещ меч, който пронизвал нейното пречисто Сърце.

     Още веднъж Исус се чувства утешен от дискретното и любящо присъствие на Майка Си. Мария не вика, не се вълнува силно. ”Stabat“: стои права, до Сина. Тогава Исус приковава върху нея поглед, за да го отправи после към Йоан и да възкликне: ”Жено, ето син ти! После казва на ученика: ”Ето майка ти!“. В св. Йоан Христос поверява на Майка Си всички хора и особено Своите ученици: онези, които щели да повярват в Него.

”Felix culpa“ [проглас в пасхалното бдение], пее Църквата: щастлива вина, защото ни накара да придобием един толкова велик Изкупител. Щастлива вина, можем също да добавим, която ни заслужи да получим за Майка Богородица. Вече нямаме повече нищо, от което да се страхуваме, нищо не трябва да ни безпокои: защото Богородица, увенчана за Царица на небето и на земята, е умоляващото всемогъщество пред Бог. Исус не може да откаже нищо на Мария и нито дори на нас, деца на самата Негова Майка. 

 

 

Майка наша

 


289

Децата, особено когато са още малки, имат склонност да се питат какво родителите би трябвало да направят за тях, забравяйки обаче задълженията си на синовна почит. Ние, децата, обикновено сме много користни, макар че този начин на действие — вече го изтъкнахме — сякаш не е важен много за майките, защото имат достатъчно любов в сърцата си и обичат с най-добрата обич: тази на тези, които даряват себе си, без да очакват отплата.

Същото нещо се случва с Богородица. Но днес, на празника на нейното майчинство трябва да се стараем в по-акуратно изпитване. Трябва да ни натъжават, ако ги има, нашите липси на внимание към добрата Майка. Питам ви — и се питам — как я почитаме?

Да се върнем на ежедневния опит, на близостта с нашите земни майки. Какво желаят повече от всичко майките от децата си, от онези, които са плът от плътта им и кръв от кръвта им? Техният най-голям стремеж е да ги имат наблизо. Когато децата растат и не е вече възможно да ги имат до себе си, очакват с нетърпение новини от тях, вълнуват се за всичко, което им се случва: от най-малкото неразположение до най-важните събития.

 

 


290

Погледнете: за Мария, наша Майка, ще бъдем винаги малки, защото Богородица ни отваря пътя на небесното царство, което ще бъде дарено на този, който става дете. От Богородица не трябва никога да се отделяме. А как ще й окажем почит? Живеейки в общение с нея, говорейки с нея, изразявайки й нашата обич, размишлявайки в сърцето си върху сцените от нейния земен живот, разказвайки й нашите борби, нашите успехи и нашите неуспехи.

По този начин ще открием — сякаш ги казваме за пръв път — смисъла на Мариините молитви, които отвечно се казват в Църквата. Какво са ”Радвай се“ и ”Ангел Господен“, ако не пламенни възхвали към божественото майчинство? А в святата броеница — чудна набожност, която няма да се уморя никога да препоръчвам на всички християни — минават през ума ни и през сърцето ни тайните на възхитителното съществуване на Мария, които са също фундаменталните тайни на вярата.

 

 


291

Литургичната година е обсипана с празници в чест на Богородица. Основата на този култ е божественото майчинство на пресвятата Мария, източник на пълнотата на дарове на природата и на благодат, с които Преблажената Троица я е украсила. Би разкрил оскъдно християнско формиране — и много малко синовна любов — този, който се страхува, че култът към Девата може да намали обожанието, което се дължи на Бог. Нашата Майка, образец за смирение, е пяла: ”Отсега ще ме облажват всички родове, задето Силният ми стори велико нещо и свето е името Му; и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят“.

На празниците на Богородица да не се скъпим на демонстрации на обич: да издигаме по-често сърцето си към нея, молейки я за това, от което имаме нужда, благодарейки й за нейната майчинска и постоянна загриженост, препоръчвайки й хората, които са ни скъпи. Но ако наистина искаме да се държим като чеда, всеки ден ще бъде благоприятен повод, за да обичаме Богородица, така както всеки ден е благоприятен за онези, които се обичат наистина.

 

 


292

Някой от вас може би може да си помисли, че всекидневният труд, ходенето напред-назад на нашия живот не се поддават много, за да поддържат сърцето в едно пречисто създание като Богородица. Моля ви да разсъдите. Какво търсим, дори без да му обръщаме особено внимание, във всичко, което правим? Когато сме подтиквани от любовта към Бог и работим с почтеност в намерението, търсим това, което е добро, това, което е чисто, това, което носи мир на съвестта и щастие на душата. Правим ли и грешки? Вярно е; но именно признаването на нашите грешки ни кара да откриваме с последваща яснота, че нашата цел е тази: едно не преходно, а дълбоко щастие, ведро, човешко и свръхестествено.

Съществува едно създание, което на тази земя придобило това щастие, защото то е Божият шедьовър: нашата пресвята Майка, Мария. Мария е жива и ни закриля; тя е до Отца и до Сина и до Светия Дух, в тяло и душа. Тя е същото създание, родено в Палестина, което се отдало на Господ още от дете, което получило известието на архангел Гавраил, което родило нашия Спасител, което останало с Него в подножието на кръста.

В нея всички идеали стават реалност; но не трябва да заключаваме, че нейното възвишено величие я прави недостъпна и далечна. Мария е благодатната, сборът от всички съвършенства: и е Майка. С нейната власт пред Бог ще ни измоли това, за което я молим; бидейки Майка, иска да ни удовлетвори. И, пак като Майка, слуша и разбира нашите немощи, окуражава, оправдава, улеснява пътя, има винаги готов някой лек, дори когато изглежда, че няма вече какво да се направи.

 


293

Как биха израснали в нас свръхестествените добродетели, ако успяваме да живеем наистина в общение с Мария, която е наша Майка! Да не се колебаем да й повтаряме през деня — със сърце, без необходимост от думи — малки молитви, кратки молитви. Християнската набожност е събрала много от тези пламенни възхвали в литаниите, които съпътстват святата броеница. Но всеки е свободен да ги увеличава, отправяйки към Богородица други възхвали, казвайки й от дълбините ни това, което — заради свят свян, който тя разбира и одобрява — не бихме посмели да произнесем на глас.

Съветвам те — за да приключим — да трупаш, ако още не си го натрупал, личния си опит от майчинската любов на Мария. Не е достатъчно да знаем, че тя е Майка, да я считаме за такава и да говорим за нея като такава. Тя е твоята Майка и ти си нейно дете; обича те, сякаш ти си нейното единствено дете на земята. Отнасяй се с нея подобаващо: разказвай й всичко, което ти се случва, отдавай й почит, обичай я. Никой не може да го направи на твое място, нито както ти би го направил, ако не си ти самият този, който го прави.

Уверявам те, че ако се запътиш по този път, ще намериш веднага цялата Христова любов: и ще се видиш включен в неизразимия живот на Бог Отец, на Бог Син, на Бог Свети Дух. Ще намериш силата да изпълняваш докрай Божията воля, ще се изпълниш с копнежи да служиш на всички хора. Ще бъдеш християнинът, който от време на време мечтаеш да бъдеш: изпълнен с дела на братолюбие и на справедливост, щастлив и силен, разбиращ спрямо другите и взискателен към самия себе си.

Това, не друго, е гръбнакът на нашата вяра. Да прибягваме към Мария, която ще ни придружава с ведра и постоянна стъпка.

 


Предишен Следваща