СВЕТЛИ ТАЙНИ

Въведение

В Апостолическото послание Rosarium Virginis Mariae Светият Отец Йоан-Павел II, имайки предвид христоцентричния характер на святата Броеница, изразява своето категорично мнение, че към петнадесетте традиционни тайни следва да се добавят пет нови, които той нарича „Светли тайни“.

В книгата Святата Броеница, написана през 1931 г., няма тълкувание на тези тайни, но св. Хосемария през целия си живот ги е съзерцавал и проповядвал с обич, както всеки друг откъс от Евангелието. Желаейки да предложим на читателя едно пълно размишление върху святата Броеница, взехме някои текстове от творбите на основателя на Опус Деи и ги събрахме в това приложение.

Ще бъдем верни на духа на автора на Святата Броеница, ако, при всяко размишление над Славните, Светлите, Скръбните и Радостни тайни, включваме и намеренията на Светия Отец папата, приемника на св. ап. Петър.

„Omnes cum Petro ad Iesum per Mariam!“

† Хавиер Ечевария,

прелат на Опус Деи

„Тогава Исус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него (…) И ето, чу се глас от небесата: ‚Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.‘“ (Мат. 3:13,17).

В момента на Кръщението ние ставаме Божие притежание, части на Христовото Тяло и храм на Светия Дух.

Силата и мощта на Бога озаряват лицето на земята.

Господи, искаме да възпламеним света с огъня, който Ти донесе на земята!… И Твоята истина ще просветли умовете на хората със своята незалязваща светлина.

Господи, все още кънти в ушите ми онзи Твой възглас: „Ignem veni mittere in terram, et quid volo nisi un accеndatur!“ — „Огън дойдох да донеса на земята; и как бих желал да беше вече пламнал.“ (Лука 12:49). — И аз отговарям, с цялото си същество, с всички чувства и с всички сили: „Ecce ego: quia vocasti me!“ — „Ето ме, защото ме повика!“ (1 Сам. 3:8).

Чрез Тайнството Св. Кръщение нашият Господ Исус Христос е поставил печата на Светия Дух върху теб и ти си станал Божие чедо.

Мой малки приятелю, не изгаряш ли от желание да направиш така, че всички хора да Го заобичат?

По време на едно от онези шумни сватбени тържества, на които се стичат много хора, единствено св. Дева Мария забелязва, че виното е на свършване (срв. Йоан 2:3). Само тя съзира проблема, и то мигновено. Колко са ни познати тези моменти от живота на Христос! В тях величието на Бога се смесва с обикновения, всекидневен живот. Всяка добра домакиня забелязва, когато липсва нещо, и обръща внимание на онези малки неща, които правят живота по-хубав: точно такова е поведението на св. Дева Мария.

„Направете каквото ви каже.“(Йоан 2:5).

„Implete hydrias.“ — „Напълнете делвите с вода.“ (Йоан 2:7). И чудото се случва. Всичко е толкова обикновено. Слугите просто са свършили своята работа — осигурили са вода. И ето първата проява на Исусовата божественост. Дори най-баналното нещо се превръща в необикновено, в свръхестествено, когато проявим добра воля и се съобразим с онова, което Бог иска от нас.

Господи, искам да Ти поверя грижата за всичко мое. Твоята майка, св. Дева Мария, както в Кана Галилейска ти шепне на ухото: „… те нямат това…“

Ако вярата ни е слаба, да потърсим помощта на св. Дева Мария. „Учениците повярваха в Христос.“ (Йоан 2:11), благодарение на чудото, което Той извърши по искане на Своята майка. Св. Дева Мария умолява винаги Своя Син да чуе нашите молитви и да се открие също и на нас, така че и ние да заявим: „Ти си Син Божи.“.

Исусе, дай ми тази вяра, за която копнея! Майко моя, свята Богородице, Майко наша, направи да бъда твърд във вярата!

„Времето се изпълни и наближи Божието царство. Покайте се и повярвайте в Евангелието.“ (Марк 1:15).„Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше.“ (Марк 2:13).

Исус вижда лодките на брега и се качва на една от тях (…). С каква непринуденост Исус се качва на лодката на всекиго от нас!

Когато идваш при Христос, помни, че Той е винаги близо до теб. Той е в твоята душа: „Regnum Dei intra vos est.“ — „Божието Царство е вътре във вас.“ (Лука 17:21). Така ще Го намериш в сърцето си.

Христос трябва да царува преди всичко в нашата душа. За да царува в мен, имам нужда от Неговата благодат. Само така, дори най-съкровения трепет на сърцето, най-лекото дихание, най-незначителният поглед, най-баналната дума, даже и най-елементарното усещане се превръщат в „Осанна“ за Христос, моя Цар.

„Duc in altum!“ — „Отплувай към дълбокото!“ Отхърли песимизма, който те прави страхлив.

„Et laxate retia vestra in capturam.“ (Лука 5: 4-5) — и хвърли мрежите за улов.

Нека се доверим на Христовите думи, да се качим на лодката, да хванем греблата, да вдигнем платната и пълен напред в морето човешко, което Христос ни повери в наследство.

„Et regni ejus non erit finis.“ — „И Царството Му не ще има край.“ (Лука 1:33).

Не се ли чувстваш щастлив, че работиш за това Царство?

„И се преобрази пред тях — лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“ (Мат. 17:2).

Исусе, колко бих желал да Те видя и да разговарям с Теб! Бих останал при Теб завинаги, за да съзерцавам непрестанно Твоята необятна красота. Господи, ако можех да Те видя, за да бъда докоснат от Твоята обич!

„И от облака се чу глас, който казваше:‚Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!‘“ (Мат. 17:5).

Господи, ние сме тук, за да чуем всичко онова, което искаш да ни кажеш. Говори ни; слушаме Те внимателно. Нека Твоето слово да попадне в душата ни и да разпали волята ни, за да се посветим с усърдие в служба на Теб.

„Vultum tuum, Domine, requiram.“ (Псалм 27:8). — „Аз търся лицето Ти, Господи.“ Изпълвам се с надежда когато, затваряйки очи, мисля за онзи ден, когато ще видя Бога, „…но не смътно, като в огледало, а лице в лице…“ (1 Кор. 13:12).Да, „… душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?“ (Псалм 42:2).

„Преди празник Пасха Исус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“ (Йоан 13:1). Нощта се спускаше над света, защото древните обичаи, знаците, които навремето Бог, поради безкрайното Си Милосърдие, бе дал на човечеството, щяха да се изпълнят изцяло, откривайки пътя към една нова зора — новата Пасха. Святата Евхаристия бе установена през нощта като подготовка за утрото на Възкресението.

Исус Христос остава в Святото Причастие от обич към нас…, и от обич към теб.

— Остава в това Тайнство въпреки, че е знаел как ще го приемат хората…, и как ще го приемаш ти.

— Той остава, за да се храниш с Него, да Го посещаваш и да Му разказваш за нещата от живота. Ходи често при Христос, Който се намира в Дарохранителницата и Го приемай в Святото Причастие, за да Го заобичаш още по-силно. Така ще помогнеш на много други души да тръгнат по същия път.

Мой малки приятелю, виж как влюбените целуват цветята, писмата и всичко онова, което им напомня за онзи, когото обичат!…

Нима ще забравиш Този, Който е винаги близо до теб? — Нима ще забравиш, че можеш да се храниш с Него?

Господи, не желая вече да „подхвръквам“ ниско в духовния живот. Нека бъда винаги озарен от лъчите на Божественото слънце — Христос, присъстващ в Святата Евхаристия. Нека моето извисяване към Теб не престава, докато не намеря покой в Твоето Сърце.