Списък на параграфи

Отдадеността е първата крачка в пътя на саможертвата, радостта, обичта, общението с Бога. — Така целият живот се изпълва с едно благословено безумие, което те кара да намираш щастие там, където човешкият разум не вижда друго освен лишение, страдание, болка.

Окаяни човешки същества, колко е жалко поведението ни, когато едно след друго отказваме в малките неща, които Господ иска от нас! Минава време, виждаме техните истински очертания… и се появяват срамът и болката.

Изживяваш дни, каращи те да ликуваш, душата ти е изпълнена със слънце и разноцветни багри. И странно, мотивите за твоята радост са същите, които друг път те потискаха!

Както винаги: всичко зависи от гледаната точка. —Laetetur cor quaerentium Dominum! — Когато търсиш Бог, сърцето винаги прелива от радост.

Каква разлика между хората без вяра — тъжни и нестабилни поради своето празно съществуване, изложени като ветропоказатели на „променливостта“ на обстоятелствата; и нашият живот на християни — радостни и уверени, сплотени, поради осъзнаването и абсолютното убеждение в нашето свръхестествено предназначение!

С Бога, мислех си, всеки ден ми изглежда по-привлекателен от другия. Животът ми върви „на отрязъци“. Един ден разглеждам величието на един детайл; друг ден откривам панорама, която преди не съм забелязал… Оттук нататък не зная какво ще се случи с течение на времето.

Освен това разбрах, че Той ме уверява: „Всеки ден твоята радост ще бъде по-голяма, защото ще навлизаш все повече в дивното приключение, в голямата „бъркотия“, в която те поставих. И ще се убедиш, че няма да те изоставя“.

Не бъдете хора с ограничен мироглед, мъже и жени недорасли, късогледи, неспособни да обгърнат нашия свръхестествен християнски хоризонт на Божии чеда. С Бога смело напред!

Докато разговаряхме, твърдеше, че предпочита да не излиза никога от колибата, в която живее, защото му харесвало повече да брои гредите на обора си, отколкото звездите на небето.

Има много такива, неспособни да се освободят от своята дребнавост, за да вдигнат очи към небето.

Време е да придобият един по-широк мироглед!

Не е за вярване, че можем да бъдем толкова щастливи в този свят, в който мнозина живеят тъжно, понеже следват собствения си егоизъм, като че ли всичко свършва тук, долу!

Не бъди като тях…, поправяй се във всеки един момент!

Послушанието се изпълнява с устните, със сърцето и с разума. Ти се подчиняваш не на човек, а на Бога.

Това е за теб. — Накарах онзи благороден господин, мъдър и почтен, да забележи при един паметен случай, че за да защити една свята кауза, която „добрите“ оспорваха, би трябвало да заложи — а би загубил — едно важно място в своята среда. С глас, изпълнен с достойнство — човешко и свръхестествено — презирайки всички земни почести, той ми отговори: „Залагам душата си“.

Когато вземем под внимание човешките грехове и сравним тази картина с богатството на християнския живот, намирам само една дума, за да окачествя — без увъртания — пътя, избран от човеците: безумие, безумие, безумие!

По-голямата част от хората, включително и ние, не се заблуждава; с нас става нещо по-лошо: ние сме направо лишени от разум.

Посъветвах те да разгледаш всички подробности от твоя всекидневен живот с един по-свръхестествен поглед. И веднага прибавих: общият живот ти предлага много такива случаи през деня.