Списък на параграфи

Колко силно желаеш да си оригинален!… Това, което става с теб, е така често срещано явление!

В ръцете ти попаднаха две руски книги и ти изпита силното желание да научиш този език. Представяше си колко е красиво

да умреш като едно житно зърно сред тази нация, толкова безплодна в настоящия момент, която ще даде след време обилна жътва…

Твоите стремежи ми харесват. Засега обаче се отдай на твоя малък дълг, на великата всекидневна мисия, на учението, на твоята професия, на твоя апостолат и преди всичко на твоята подготовка, която — като се има предвид колко имаш още за доусъвършенстване — не е нито по-малко героична, нито по-малко красива задача.

Оставяй душата си да бъде обзета от желания… Желания да обичаш, да се саможертваш, да бъдеш свят, да придобиеш Рая. Не се спирай да мислиш дали един ден ще ги видиш осъществени — както би те посъветвал някой „благоразумен“ — усилвай ги все повече, защото Светият Дух казва, че обича „хората на желанията“.

Твоите желания трябва да бъдат осъществими, така, че да ги приложиш на дело във всекидневните си задължения.

Една нетърпелива и безредна загриженост за професионално издигане може да прикрие себелюбието под плаща на „служба в полза на душите“. С лицемерие — няма да променя и една сричка от тази дума — си измисляме оправдание, за да не пропуснем някой случай, някое благоприятно обстоятелство…

Обърни очи към Исус — Той е „Пътят“. Дори и през годините, в които живее в неизвестност, не Му липсват случаи и обстоятелства „твърде благоприятни“, за да започне отрано своя обществен живот. Например на дванадесет годишна възраст, когато учителите се учудват на Неговите въпроси и отговори. Но Исус Христос изпълнява волята на Своя Отец и чака послушно!

Не губи това твое свято желание да поднесеш целия свят на Бога. Когато те обсебят някои идеи — може би жажда за бягство — помни, че от теб също се иска да се подчиняваш и да се занимаваш с тази неприятна работа, лишена от блясък, докато Господ не поиска от теб нещо друго. Той има Своето време и Своите пътища.

Твоето нетърпение цялото човечество да познае Христос, ми се струва съвсем логично. Започни обаче от отговорността да спасиш душите на онези, които живеят с теб, да помогнеш на всеки твой колега или състудент да се освети… Тази е главната мисия, която Господ ти е възложил.

Послушай ме: светите неща, когато в тях се отразява светостта, когато се живеят в святост всекидневно…, не се превръщат в „неща от всекидневието“. Цялата дейност на Христос на тази земя беше човешка… и божествена!