Списък на параграфи

Не можем да бъдем сектанти“ — ми казваха с безучастен вид, виждайки твърдостта на Църковното учение.

След като им обясних, че който притежава Истината, не е сектант, се замислиха и разбраха грешката си.

Когато се захващаш с някакво апостолско дело, знай, че твоята задача е да помагаш на хората да бъдат щастливи, много щастливи: Истината е неотделима от неподправената радост.

Съгласен съм — казваш „почти“ цялата истина… Значи не си чистосърдечен.

Ти изразяваш своето недоволство, а пък аз продължавам със свята неотстъпчивост: недоволстваш…, защото този път бръкнах с пръст в твоята рана.

Разбрал си в какво се състои откровеността, щом ми писа: „Старая се да наричам нещата със собствените им имена и най-вече, да не търся нарицателни за онова, което не съществува“.

Обмисли добре това: да бъдем „прозрачни“, се състои повече в това да не скриваме, отколкото да желаем да се види… Касае се да позволим да бъдат различени предметите, намиращи се по дъното на вазата, а не да се мъчим да направим въздуха видим.

Нека действаме винаги със съзнанието за Божието присъствие, така че да не се налага да крием нищо от хората.

Молейки се пред едно Разпятие, ти взе следното решение: По-добре е да страдам за истината, отколкото истината да страда за мен.

Толкова пъти истината е неправдоподобна!… Преди всичко, защото винаги изисква последователност в живота.

Ако се смущаваш, когато ти казват истината, тогава защо молиш за това? Сигурно желаеш да ти отговорят с твоята истина, за да оправдаеш отклоненията си?

Твърдиш, че си изпълнен с дълбока почит към истината… Затова ли винаги заставаш на такова „почтително“ разстояние от нея?

Не се дръж като глупец: не е фанатизъм да желаеш от ден на ден повече да опознаваш, да обичаш и да отстояваш с по-голяма сигурност истината, която си длъжен да опознаеш, да обичаш и да отстояваш.

А онези, които се противопоставят на това логично поведение в името на някаква фалшива свобода — казано направо — се превръщат в сектанти.

Тази твоя склонност — ти я наричаш широта на възгледите — да се съгласяваш лесно с всяко твърдение против онази личност, без да я изслушаш, в никакъв случай не е справедливост…, а още по-малко — милосърдие.

Понякога клеветата нанася вреда на онези, срещу които е произнесена… Но във всеки случай тя позори онези, които я сеят и я разпространяват… и после носят тежестта ѝ чак до дъното на душата си.

Защо има толкова недоволни? — се питаше ти наскърбен… Едните — поради заблуда, фанатизъм или злоба. Повечето обаче повтарят измислиците по инерция, поради нежелание да се задълбочат, поради неосведоменост.

Затова продължавам да настоявам: когато не можеш да похвалиш и не е нужно да говориш, мълчи!

Когато оклеветената жертва страда мълчаливо, „палачите“ се ожесточават в своята смела подлост.

Подлагай на съмнение някои тържествени изказвания, ако онези, които ги поддържат, не са се опитали — или не са пожелали — да поговорят със засегнатия.

Има много начини за водене на следствие. С малко злоба, надавайки ухо към шушуканията, срещу която и да е честна личност или която и да е почтена организация, могат да се съберат десет тома с доноси. Още повече — ако личността или организацията работи успешно. И още повече — ако успехите са апостолски…

Достойна за съжаление е работата на подобни „деятели“, но още по-достойно за съжаление е отношението на онзи, който се самопредлага за високоговорител на такива несправедливи и безпочвени твърдения.

Тези — казваше той с мъка — не разбират Христос, а притежават само смътна представа за Него… Затова са лишени от християнски мироглед, не достигат до истината и остават безплодни.

Ние, чедата Божии, не можем да забравим, че Божественият Учител е казал: „Който слуша вас, Мене слуша…“. Следователно… трябва да се стараем да бъдем като Христос, а не Негова карикатура.

В този случай, както в много други, хората правят много неща — и всички смятат, че са прави — и Бог ги ръководи, тоест: над техните лични съображения ще възтържествува неизследимият и човеколюбив Божи промисъл.

Затова остави се Господ да те „води“, без да се противопоставяш на Неговите планове, дори и те да противоречат на твоите „основни съображения“.

Един болезнен опит — да наблюдаваш как някои, без да се погрижат да усвоят, да придобият съкровищата, извоювани от науката, се мъчат да я изградят по свой вкус, с методи —

малко или много — произволни.

Това заключение обаче трябва да те накара да удвоиш усилието си да се задълбочиш в истината.

По-удобно от самото изследване е да изследваш и пишеш срещу изследователите или срещу онези, които допринасят за науката и техниката с нови открития. — Не бива обаче да допускаме тези „критици“ да претендират, освен всичко останало да се самопровъзгласяват за абсолютни господари на знанието и на умението пред неуките.

„Не е ясно, не е ясно“ — повтаряше той, пред сигурното твърдение на другите… Това, което беше ясно, бе неговото невежество.

Не ти е приятно да нараняваш, да създаваш разделения, да изразяваш нетърпимост…, и проявяваш безпринципност по отношение на идеи и становища, оказващи лошо влияние върху мнозина, но ти ме уверяваш, че те не били чак толкова опасни.

Извини моята откровеност: с този начин на действие точно ти, който ненавиждаш нетърпимостта, изпадаш в най-глупавата и пагубна нетърпимост: да пречиш на възвестяването на истината.

Бог, в своята справедливост и в своето милосърдие — безкрайни и съвършени — обича с една и съща любов, но по различен начин — различните Си чеда.

Следователно,равенството не означава да съдиш всички с еднаква мярка.